Йон Колфер - Измамата на Опал

— Часовникът тиктака — обяви тя. — Току-що задействахме два от сензорите на Вихрогон. Ще свържат совалката и сондата и ще дотичат.

— Колко време? — попита Артемис.

Зеленика изчисли наум.

— Ако дойдат със свръхзвук с атакуващата совалка, по-малко от половин час.

— Перфектно — каза Артемис доволен.

— Радвам се, че мислиш така — изпъшка Сламчо. — Свръхзвуковите полицаи никога не са добре дошла гледка сред крадците. Като главно правило предпочитаме офицерите дозвукови.

Зеленика приземи совалката на оголена скала на стената на шахтата.

— Отстъпваш ли, Сламчо? Или това е просто обичайното ти оплакване?

Сламчо завъртя челюстта си, за да я загрее за предстоящата работа.

— Мисля, че ми се полага по право малко оплакване. Защо тези планове винаги включват аз да се изправя на пътя на опасността, докато вие тримата чакате в совалката?

Артемис му подаде охлаждаща торба от галера.

— Защото ти си единственият човек, който може да направи това, Сламчо. Само ти можеш да спреш плана на Гномски.

Сламчо не беше впечатлен.

— Не съм впечатлен — каза той. — По-добре да получа медал за това. Истинско злато. Без повече позлатени компютърни дискове.

Зеленика го избута до люка на десния борд.

— Сламчо, ако не ме заключат в затвора до края на живота ми, ще започна кампания да ти дадат най-големия медал в шкафа на Полицията.

— И амнистия за всички минали и бъдещи престъпления?

Зеленика отвори люка.

— Минали — може би. Бъдещи — няма шанс. Но няма гаранция. Не съм точно служител на месеца в Централното управление.

Сламчо пъхна торбата под блузата си.

— Добре. Възможен голям медал и вероятна амнистия. Приемам.

Той сложи единия си крак върху плоската повърхност на скалата. Тунелният вятър засмука крака му, заплашвайки да го преобърне в бездната.

— Срещаме се пак тук след двадесет минути.

Артемис подаде на джуджето малко уоки-токи от полицейското шкафче.

— Помни плана — извика Артемис над рева на вятъра. — Не забравяй да оставиш комуникатора. Открадни само това, което трябва. Нищо друго.

— Нищо друго — повтори Сламчо, като изобщо не изглеждаше щастлив. В края на краищата, кой знае какви ценности държеше Опал там горе. — Освен ако нещо наистина ми грабне окото.

— Нищо — настоя Артемис. — Сега, сигурен ли си, че можеш да влезеш?

Усмивката на Сламчо разкри редове правоъгълни зъби.

— Мога да вляза. Ти само се увери, че токът им е изключен и гледат на другата страна.

Бътлър задържа торбата си с фокуси, която бе донесъл от имението Фоул.

— Не се тревожи, Сламчо. Ще гледат на другата страна. Гарантирам ти.

Централно полицейско управление, светът на Нисшите Елементи

Всички висшестоящи се бяха събрали в отдел Операции и гледаха на живо по телевизията напредването на сондата, когато Вихрогон влетя вътре.

— Трябва да поговорим — изплю Вихрогон в лицето на общото събрание.

— Тихо — изсъска председателят на Съвета Ларвес. — Вземи си купа къри.

Председателят Ларвес притежаваше верига за волско къри в град Убежище. Волското къри бе негов специалитет. Явно, той осигуряваше кетъринга на тази малка наблюдателска сесия.

Вихрогон не се заинтересова от бюфета. Той грабна дистанционно от един подлакътник на стол и заглуши основната сила на звука.

— Имаме голям проблем, дами и господа. Опал Гномски е на свобода и мисля, че тя стои зад сондата Дзито.

Черен въртящ се стол с висока облегалка се завъртя към него. Арк Суул се излежаваше на него.

— Опал Гномски? Чудесно. И прави всичко това със силата на ума си, предполагам?

— Не. Какво правите в този стол? Това е столът на началника. На истинския началник, не на Министерството на вътрешните работи.

Суул потупа златните жълъди на ревера си.

— Повишиха ме.

Вихрогон пребледня.

— Вие сте новият началник на Разузнаването?

Усмивката на Суул можеше да освети цяла тъмна стая.

— Да. Съветът реши, че Разузнаването малко се разпуснало напоследък. Решиха и трябва да кажа, че съм съгласен, че Разузнаването има нужда от твърда ръка. Разбира се, ще остана в Министерството на вътрешните работи, докато се намери подходящ заместник.

Вихрогон се намръщи. Нямаше време за това. Не сега. Трябваше да получи разрешение за свръхзвуково катапултиране незабавно.

— Добре, Суул, началник. Мога да подам възраженията си по-късно. Сега имаме спешен случай, с който да се оправяме.

Всички слушаха сега. Но никой не слушаше с особен ентусиазъм, освен началник Лозя, която винаги е била верен поддръжник на Юлиус Кореноплод и със сигурност не беше гласувала за Суул. Лозя беше цялата в слух.