Йон Колфер - Измамата на Опал

Опал скръсти ръце и забарабани с пръсти по горната част на ръката си, докато и двамата братя не се поклониха пред нея.

— Нещо не е наред — каза тя с леко треперещ глас. — Камерите ни в храма на Артемида изглежда са се повредили.

Мървал превъртя записа до последния кадър. На него троловете приближаваха Артемис и Зеленика на покрива на храма.

— Изглежда, че така или иначе са били свършени, госпожице Гномски.

— Дап — съгласи се Глас. — Няма как да се спасили от там.

Опал прочисти гърлото си.

— Първо, дап не е дума и няма да ми говорите с жаргон. Ново правило. Второ, веднъж предположих, че Артемис Фоул е мъртъв и прекарах една година в кома като резултат от това. Трябва да продължим сякаш Фоул и Зеленика са оцелели и са по петите ни.

— С уважение, госпожице Гномски — каза Мърв, насочвайки думите към собствените си пръсти. — Това е стелтова совалка, не сме оставили и диря.

— Глупак — каза Опал небрежно. — Дирята ни е по всички телевизионни екрани над земята и без съмнение под нея. Дори ако Артемис Фоул не беше гений, пак би се досетил, че аз стоя зад сондата на Дзито. Трябва да поставим последния експлозив веднага. Колко дълбоко е сондата?

Глас погледна към компютърните отчитания.

— Сто и шестдесет километра. Разполагаме с деветдесет минути да стигнем до оптималната точка на взрива.

Опал закрачи по палубата за няколко секунди.

— Не сме засекли никаква комуникация с Централното управление, така че ако са живи, са сами. Най-добре да не рискуваме. Ще поставим бомбата сега и ще я пазим. Първоглас, провери отново корпусите. Мървал, направи системна проверка на совалката. Не искам дори един йон да избяга през туловището.

Феите близнаци отстъпиха назад, все още приведени. Щяха да направят, каквото им беше казано, но със сигурност шефката беше малко параноична.

— Чух тази мисъл! — изпищя Опал. — Не съм параноична!

Мървал се скри зад една стоманена преграда, за да предпази мозъчните си вълни. Госпожица Гномски наистина ли беше засякла мисълта? Или беше отново беше само параноята? Мърв подаде глава иззад преградата и излъчи една мисъл към Опал само, за да бъде сигурен.

Бодлива Зеленика е по-хубава от теб, помисли си той, колкото можа по-високо. Предателска мисъл, за да бъде сигурен. Такава, каквато Опал със сигурност не би подминала, ако наистина четеше мисли.

Опал се втренчи в него.

— Мървал?

— Да, госпожице Гномски?

— Гледаш право към мен. Това се отразява много зле на кожата ми.

— Съжалявам, госпожице Гномски — каза Мърв, извъртайки очи. Очите му се вгледаха през предното стъкло в пилотската кабина във входа на шахтата. Беше тъкмо навреме, за да види как една полицейска совалка се издигна от холограмната оголена скала.

— Ъм, госпожице Гномски, имаме проблем. — Той посочи към предното стъкло.

Совалката се бе издигнала на почти десет метра височина и се носеше над италианския пейзаж, очевидно, търсейки нещо.

— Открили са ни — каза Опал с ужасен шепот. Тогава разсея паниката си и бързо анализира ситуацията.

— Това е транспортна совалка, а не средство за преследване — отбеляза тя, като влезе бързо в пилотската кабина, следвана от близнаците. — Трябва да приемем, че Артемис Фоул и капитан Зеленика са на борда. Нямат никакви оръжия, а само обикновени скенери. На тази слаба светлина сме на практика невидими за простото око. Слепи са.

— Да ги застреляме ли от небето? — попита въодушевено по-малкият от братята Калкан. Най-накрая щеше да получи от екшъна, който му бе обещан.

— Не — отвърна Опал. — Плазмен изстрел би издал позицията ни на феините и човешките полицейски сателити. Снишаваме се. Изключваме всичко. Дори животоподдържащите системи. Не знам как са успели да се приближат толкова много, но единствения начин да открият точната ни позиция е да се сблъскат с нас. А ако това стане, жалката им мъничка совалка ще се смачка като картон.

Калканови незабавно се подчиниха и изключиха всички системи на совалката.

— Добре — прошепна Опал и постави тънкия си пръст върху устните си. Наблюдаваха совалката за няколко минути, когато Опал реши да развали тишината.

— А сега, който и да пуска газове, моля да престане иначе ще измисля подходящо наказание.

— Не бях аз — едновременно казаха без глас братята Калкан. Нито един от тях не искаше да разбере какво би било подходящото наказание за изпускане на газ.

П7, 10 минути по-рано

Зеленика прекара полицейската совалка през особено трудна второстепенна шахта и през П7. Почти веднага две червени светлини започнаха да пулсират върху конзолата.