Йон Колфер - Измамата на Опал

— Свалете я оттам — заповяда той.

Аргон постави легло под колана, като се оплакваше с всяка стъпка.

— Не трябва да извършвам физически труд — изпъшка той. — Бедрото ми. Никой не разбира болката, която преживявам. Никой. Магьосниците не могат да направят нищо за мен.

— Нямате ли персонал за тези неща?

— По принцип, да — каза Аргон и сведе колана. — Но санитарите ми са в отпуск. И двамата по едно и също време. Обикновено, не бих го позволил, но добрите феи работници трудно се намират.

Вихрогон наостри уши.

— Феи ли? Санитарите ви са феи?

— Да. Доста сме горди с тях тук, дребни знаменитости, знаеш ли? Феите близнаци. И, разбира се, те имат най-голямо уважение към мен.

Ръцете на Вихрогон затрепериха, докато разопаковаше оборудването си. Всичко, изглежда, си идваше на мястото. Първо Чикчирик, после странното устройство на гърдите на Юлиус, а сега феи санитари, които бяха в отпуск. Нужно бе само още едно парче от пъзела.

— Какво имаш там? — попита нервно Аргон. — Нищо, което може да нанесе вреди.

Вихрогон бутна назад главата на заспалата фея.

— Не се тревожи, Аргон. Това е просто Ретимаг. Няма да вървя по-далеч от очните ябълки.

Той задържа отворени очите на феята едно по едно, запечатвайки плунжерите като вендузи около клепачите.

— Всяко изображение е записано в ретините. Това оставя поредица от микродраскотини, които могат да се увеличат и прочетат.

— Знам какво е Ретимаг — сопна му се Аргон. — Понякога и аз чета научни списания, нали знаеш. Можеш да кажеш какво е последното нещо, което Опал е видяла. Какво значение има това?

Вихрогон свърза окулярите към стенен компютър.

— Ще видим — каза той. Полагаше усилия да звучи потайно вместо отчаяно.

Той отвори програмата на Ретимага на стенния екран. Появиха се две тъмни изображения.

— Ляво и дясно око — обясни Вихрогон, натискайки един клавиш, докато двете картини не се застъпиха. Изображението определено беше глава, погледната от страничен ъгъл, но беше твърде тъмно, за да се идентифицира.

— О, каква брилянтност — подхвърли Аргон саркастично. — Да извикам ли медиите? Или просто да припадна от страхопочитание?

Вихрогон не му обърна внимание.

— Изсветли и увеличи — каза той на компютъра.

Компютърно генерирана четка за рисуване избърса екрана и остави по-светла и ясна картина зад себе си.

— Това е фея — промърмори Вихрогон. — Но все още няма достатъчно отличителни белези.

Той се почеса по брадичката.

— Компютър, свържи това изображение с пациент Гномски, Опал.

На отделен прозорец се появи снимката на Опал. Тя се преоразмери и завъртя, докато новата картина не беше под същия ъгъл като оригиналната. Червени стрелки преминаха между снимките и свързаха идентичните точки. След няколко секунди пространството между двете изображения беше изпълнено от червени стрелки.

— Това снимки на един и същ човек ли са? — попита Вихрогон.

— Потвърждавам — каза компютърът. — Въпреки че съществува нула цяло нула пет процента за грешка.

Вихрогон натисна бутона ПРИНТИРАЙ.

— Ще поема риска.

Аргон пристъпи към екрана в удивление. Лицето му беше бледо и избледняваше все повече, докато осъзнаваше какво значи тази снимка.

— Видяла е себе си отстрани — промърмори той. — Това означава…

— Че има две Опал Гномски — довърши Вихрогон. — Истинската, която сте оставили да избяга. И тази черупка тук, която може да бъде само…

— Клонинг.

— Именно — каза Вихрогон, изваждайки твърдото копие от принтера. — Клонирала се е и тогава вашите санитари са я извели с танцова стъпка точно под носа ви.

— Майчице.

— Майчице не е най-подходящата дума. Може би сега е времето да се обадите на медиите или да припаднете от страхопочитание.

Аргон избра втората възможност и се срина на пода като накуцваща камара. Внезапното изпаряване на мечтите му за слава и богатство беше прекалено много, за да го понесе наведнъж.

Вихрогон го прескочи и галопира целия път до Централното управление.

П7, Южна Италия

На Опал й беше трудно да бъде търпелива. Бе изчерпала и последната си капка търпение в клиниката на доктор Аргон. И сега искаше нещата да се случват точно, когато каже. За съжаление, милиони тонове хематит потъват само с пет метра в секунда и никой нищо не можеше да направи по въпроса. Опал реши да убие времето, като гледа как Бодлива Зеленика умира. Този малоумен капитан. За коя се мислеше с късо подстриганата си коса и сладки заострени устни? Опал се погледна в отразяваща повърхност. Ето, това беше истинска красота. Това беше лице, което заслужаваше своя собствена валута и бе съвсем възможно скоро да я получи.