Йон Колфер - Измамата на Опал

Вихрогон отнесено затвори прозореца.

— Да, все едно. Между нас. Да.

Опал беше обезопасена. Нямаше съмнение. Със сигурност не е могла да избяга. Ако беше успяла, то тогава тази сонда беше доста по-зловеща, отколкото изглеждаше. Не можеше да избяга. Не беше възможно.

Но параноичната страна на Вихрогон не го оставяше на мира. Само за да бъде сигурен, имаше няколко малки теста, които можеше да проведе. Трябваше да получи разрешение, но ако грешеше, никой нямаше нужда да знае. А ако беше прав, никой нямаше да се интересува от няколко часа екранно време.

Кентавърът направи бързо проучване на наблюдателната база данни и избра видеозаписа от ръкава, където бе загинал Юлиус. Трябваше да провери нещо.

Неотбелязана шахта, пет километра под Южна Италия

Откраднатата совалка бързо стигна до повърхността. Зеленика летя, колкото можеше по-бързо, без да изгори скоростната кутия или да го размаже в някоя стена. Времето можеше да е от особена важност, но пъстроцветната група нямаше да бъде от никаква полза, ако се разпльокаше на стената като пастет.

— Тези стари устройства гледат основно за промени — обясни Зеленика. — ПНЕ взе тази на аукцион от престъпни активи. Била е направена да избягва митнически кораби. Принадлежеше на контрабандист на къри.

Артемис подуши въздуха. Лека жълтеникава миризма витаеше в пилотската кабина.

— Защо му е на някого да внася къри?

— Прекалено лютото къри е незаконно в Убежище. За да живеем под земята, трябва да внимаваме с емисиите, ако разбираш накъде бия.

Артемис схвана и реши да не продължава темата.

— Трябва да локализираме совалката на Опал, преди да излезем на повърхността и да издадем позицията си.

— Артемис, мисля, че споменах, че совалката е направена от стелт. Нищо не може да я засече. Не разполагаме с достатъчно сложни сензори, които да я забележат. Опал и приятелчетата й може да седят в кораба точно зад следващия завой, а нашите компютри няма да могат да ги засекат.

Артемис се наведе над отчитанията на контролното табло.

— Подхождаш по грешния начин, Зеленика. Трябва да разберем къде не е совалката.

Артемис направи няколко сканирания, търсейки следи от определени газове в радиус от сто и шестдесет километра.

— Мисля, че можем да приемем, че стелтовата совалка е някъде близо до П7, може би точно в устата; но това все още оставя голям терен, който да покрием, особено ако разчитаме само на очите си.

— Точно това казвах и аз. Но продължавай. Сигурна съм, че имаш право.

— Така че използвам ограничените сензори на тази совалка, за да сканирам оттук към шахтата и към повърхността и после право надолу за петдесет километра.

— Да сканираш за какво? — каза раздразнено Зеленика. — За дупка във въздуха?

Артемис се усмихна.

— Именно. Виждаш ли, обикновеното пространство е направено от различни газове: кислород, водород и така нататък, но стелтовата совалка ще ги предпази от това да бъдат засечени вътре в туловището на совалката. Така че ако намерим малко парче пространство без обичайните заобикалящи го газове…

— Тогава ще намерим совалката — каза Зеленика.

— Именно.

Компютърът бързо приключи сканирането и изгради модел на заобикалящата среда на екрана. Газовете бяха изобразени с различни въртящи се цветове.

Артемис инструктира компютъра да търси за аномалии. Той намери три: една с необичайно високо ниво на въглероден окис.

— Това вероятно е летище. Много изгорели газове.

Втората аномалия беше голяма област със следи от всякакъв газ.

— Вакуум, може би компютърно създаден — заключи Артемис.

Третата аномалия беше малко пространство точно до входа на П7, което, както изглеждаше, не съдържаше никакъв газ.

— Това е тя. Обемът е правилен. Тя е от северната страна на входа на шахтата.

— Добра работа — каза Зеленика и го удари леко по рамото. — Да се качваме там горе.

— Знаеш, разбира се, че веднага, щом си покажем носа в главната система на шахтите, Вихрогон ще ни засече.

Зеленика даде на двигателите няколко секунди да загреят.

— Твърде късно е да се тревожим за това. Убежище е на повече от хиляда километра оттук. Докато някой дойде тук, ще сме или герои или бегълци.

— Ние вече сме бегълци — каза Артемис.

— Вярно е — съгласи се Зеленика. — Но скоро можем да сме бегълци, без да ни преследват.

Централно полицейско управление, светът на Нисшите елементи

Опал Гномски се е върнала. Възможно ли беше? Мисълта се суетеше в подредения ум на Вихрогон и разрушаваше всяка мисъл, която се опитваше да състави. Нямаше да намери мир, докато не разбереше със сигурност. По един или друг начин.