Йон Колфер - Измамата на Опал

— Сондата достигна сто и пет километра. Не мога да повярвам, че човеците стигнаха толкова далеч.

Вихрогон отвори екран на стената си. Той също не можеше да повярва. На теория трябваше да изминат десетилетия преди хората да разработят достатъчно сложен лазер, който да пробие земната кора, без да изпържи половин континент. Явно Джовани Дзито е действал направо и разработил лазера, без да се интересува от предсказанията на Вихрогон относно неговия вид.

Вихрогон почти съжаляваше, че ще трябва да прекрати проекта на Дзито. Сицилианецът беше една от най-светлите надежди на човешката раса. Планът му да съхрани енергията на външното ядро бе добър, но цената беше разкриването на феите, а това бе твърде висока цена за плащане.

— Дръж го под око — каза Вихрогон, като се опитваше да звучи заинтересован. — Особено докато прокарва паралел до П7. Не очаквам проблеми, но е добре да внимаваме, за всеки случай.

— Слушам, сър. О, и капитан Пустодрън е на втората линия от повърхността.

Малка искра на интерес светна в очите на кентавъра. Пустодрън? Елфът бе позволил на Сламчо Челюстокопач да открадне полицейска совалка. Избягал няколко часа след като приятелите му във властта бяха убити. Дали това беше съвпадение? Може би. А може би не.

Вихрогон отвори прозорец към повърхността. На него можеше да види гърдите на Пустодрън.

Вихрогон въздъхна.

— Чикчирик! Пърхаш. Слез долу, за да мога да те виждам.

— Извинявай — каза Чикчирик и кацна на пода. — Малко съм емоционален. Риск Кафяво Водорасло направо ме изгори на клада с този разпит.

— Какво искаш, Чикчирик? Прегръдка и целувка? Имам много неща на главата в момента.

Крилата на Чикчирик запърхаха зад гърба му. Полагаше истински усилия да остане на земята.

— Имам съобщение за теб от Сламчо Челюстокопач.

Вихрогон се бореше с порива да изцвили. Без съмнение Сламчо имаше интересни неща за казване.

— Давай тогава. Кажи ми какво цепнатият ни в устата приятел мисли за мен.

— Това си е между нас, нали? Не искам да ме пенсионират на основанието, че съм неуравновесен.

— Да, Чикчирик, това си е между нас. Всеки има правото да бъде малко неуравновесен. Особено днес.

— Наистина е смехотворно. Не повярвах и за секунда. — Чикчирик се опита да се изсмее уверено.

Вихрогон се сепна.

— Какво е смехотворно? На какво не вярваш? Кажи ми, Чикчирик, или ще стигна комуникационната връзка и ще го изтръгна от теб.

— Обезопасени ли сме?

— Да! — изпищя кентавърът. — Обезопасени сме. Кажи ми. Предай съобщението на Сламчо.

Чикчирик си пое дълбоко дъх и, докато го освобождаваше, изрече думите.

— Опал Гномски се е върнала.

Смехът на Вихрогон се заформи някъде в копитата му, докато не нарасна до такъв обем и сила, че избухна през устата му.

— Опал се е върнала! Гномски се е върнала! Сега схващам. Сламчо те е подмамил да му позволиш да открадне совалката. Играл си е със страха ти от събуждането на Опал и ти си се вързал. Опал се е върнала, не ме разсмивай.

— Това каза той — смотолеви натъжено Чикчирик. — Няма нужда да се смееш толкова силно. Плюеш върху екрана. Имам чувства, знаеш ли?

Смехът на Вихрогон стихна. Така или иначе не беше истински смях, а просто изблик на емоция. Най-вече тъга с малко чувство на безсилие в нея.

— Добре, Чикчирик. Не си виновен ти. Сламчо е мамил и по-умни елфи от теб.

На Чикчирик му отне момент да осъзнае, че го обиждат.

— Може да е вярно — промърмори той. — Може да грешиш. Възможно е. Може би Опал Гномски те е изиграла.

Вихрогон отвори друг прозорец на екрана.

— Не, Пустодрън, не е възможно. Опал не може да се е върнала, защото в момента гледам право към нея.

Жива видеовръзка потвърждаваше, че Опал все още е в кома и виси в колана си. Преди минути й бе направен ДНК тест.

Сприхавостта на Чикчирик рухна.

— Не мога да повярвам — промърмори той. — Сламчо изглеждаше толкова искрен. Наистина повярвах, че Зеленика е в опасност.

Опашката на Вихрогон трепна.

— Моля? Сламчо е казал, че Зеленика е в опасност? Но Зеленика я няма. Тя загина.

— Да — каза мрачно Чикчирик. — Предполагам, Сламчо сипеше конска тор. Не се обиждай.

Разбира се. Опал би направила така, че Зеленика да поеме вината за смъртта на Юлиус. Този подъл малък детайл толкова прилягаше на Опал. Ако не беше точно там, в колана си. ДНК никога не лъже.

Чикчирик почука по съраунда на екрана, за да привлече вниманието на Вихрогон.

— Слушай, Вихрогоне, помни какво ми обеща. Това си остава между нас. Няма нужда някой да разбира, че съм бил измамен от джудже. Ще свърша като продавач на волско къри след мачовете по чакълбол.