Йон Колфер - Измамата на Опал

— Това е добре, нали?

— Не съвсем. Можем да я забавим с няколко часа, но помни, че Опал разполага с тристакилометров диапазон, за да постави бомбата. Може да изчака ПНЕ да я арестува и пак да има предостатъчно време, за да изпълни мисията си.

Зеленика потърка очи с кокалчетата на пръстите си.

— Не разбирам. Със сигурност вече всички знаят, че Опал е избягала. Със сигурност Вихрогон вече е разбрал всичко.

Артемис стисна пръстите си в юмрук.

— Това е уловката. Една-единствена точка е в същността на цялата тази ситуация. Явно Вихрогон не знае, че Опал е избягала. Тя би била първата проверена след бягството на гоблинския генерал.

— Беше проверена. Аз бях там. Когато Стълбус избяга, Опал още беше в кома. Няма начин да го е планирала.

— И все пак го е направила — каза Артемис, замислен. — Може ли онази Опал да е била дубльор?

— Не е възможно. Правят ДНК тестове всеки ден.

— Значи, онази Опал, която стои под наблюдение, е имала същото ДНК като това на Гномски, но с много малка или никаква мозъчна дейност.

— Именно. Стои така от една година.

Артемис си мислеше тихо за повече от минута.

— Чудя се колко далеч е стигнала клониращата технология под земята.

Той бързо отиде до главния компютърен терминал и извади полицейските файлове по темата.

— Зрелият клонинг е идентичен с оригинала във всеки аспект, с изключение на това, че мозъчната му дейност стига до животоподдържаща — прочете той. — В парникови условия отнема от една до две години да се отгледа клонинг до зряла възраст. — Артемис отстъпи от компютъра и плесна с ръце. — Това е. Ето как го е направила. Предизвикала е коматозното си състояние, за да не могат да забележат замяната. Впечатляващо.

Зеленика удари юмрук в дланта си.

— Значи, дори ако оцелеем след всички опити срещу живота ни, обвиненията срещу Опал ще изглеждат като измислиците на виновния.

— Казах на Чикчирик Пустодрън, че е Опал се е върнала — каза Сламчо. — Всичко е наред, той вече мисли, че си измислям.

— Ако Опал е свободна — продължи ирландското момче, — цялата ПНЕ ще търси някакъв вид заговор. Но ако Опал все още е в кома…

— Няма причина за тревога. А тази сонда ще е просто изненада, а не спешен случай.

Артемис изключи холограмната проекция.

— Значи сме сами. Трябва да откраднем последния експлозив и да го детонираме безопасно над успоредното протежение. Не само това, но трябва и да разобличим Опал, за да не приведе плана си в действие втори път. Очевидно, за да го направим, трябва да намерим совалката на Опал.

Изведнъж Сламчо се почувства неудобно.

— Тръгвате след Гномски? Отново? Е, късмет. Можете да ме оставите на следващия ъгъл.

Зеленика не му обърна внимание.

— Колко време имаме?

На плазмения екран имаше калкулатор, но Артемис нямаше нужда от него.

— Находището потъва с четири цяло и осем метра в секунда. Това са седемнадесет цяло и седем километра в час. С тази скорост ще отнеме приблизително девет часа и половина да достигне успоредното протежение.

— Девет и половина часа от сега?

— Не — поправи я Артемис. — От взривяването, което значи преди почти два часа.

Зеленика закрачи бързо към пилотската кабина и се закопча на пилотското място.

— Седем часа и половина да спасим света. Няма ли някакъв закон, който казва, че разполагаме с двадесет и четири?

Артемис се закопча на мястото на помощник-пилота.

— Не мисля, че Опал се интересува от законите — каза той. — Сега, можеш ли да говориш, докато летиш? Има няколко неща, които трябва да знам за совалките и експлозивите.

Централно полицейско управление, град Убежище, светът на Нисшите елементи

Всички в Централното управление говореха за сондата „Дзито“. Ако трябва да сме честни, разсейваха се от последните събития. ПНЕ не губеше много офицери на терен. А сега изгуби двама в една и съща смяна. Вихрогон го приемаше трудно, особено загубата на Бодлива Зеленика. Едно беше да загубиш приятел по време на служба, но да обвиняват несправедливо приятеля ти в убийство бе просто непоносимо. Вихрогон не можеше да понесе мисълта Народът да запомни Зеленика като хладнокръвен убиец. Капитан Бодлива Зеленика беше невинна. Още повече, тя беше награждаван герой и заслужаваше да я запомнят като такъв.

Комуникационният екран се съживи на стената му. Появи се един от техническите му асистенти от външния офис. Заострените уши на елфа трепкаха от вълнение.