Йон Колфер - Измамата на Опал

— Какъв е спешният случай, Вихрогоне?

Вихрогон пъхна компютърен диск в мултидрайва на стаята.

— Онова нещо в клиниката на Аргон не е Опал Гномски, то е клонинг.

— Доказателство? — изиска Суул.

Вихрогон увеличи един прозорец на екрана.

— Сканирах ретините й и отрих, че последното нещо, което клонингът е видял е самата Опал Гномски. Очевидно по време на бягството й.

Суул не беше убеден.

— Никога не съм вярвал в твоите джаджи, Вихрогоне. Ретимагът ти не е приет като истинско доказателство в съдебна зала.

— Не сме в съдебна зала, Суул — процеди Вихрогон през зъби. — Ако приемем, че Опал е на свобода, събитията от последните двадесет и четири часа приемат изцяло ново значение. Започва да се заформя шаблон. Стълбус е мъртъв, феи изчезват от клиниката, Юлиус е мъртъв, а Зеленика е обвинена. Тогава в рамките на часове долу е изпратена сонда десет години по-рано, отколкото е трябвало да бъде. Гномски стои зад всичко това. Тази сонда пътува насам, а ние седим и я гледаме по ППТВ… и ядем вонящо волско къри!

— Възразявам срещу пренебрежителната забележка относно кърито — каза Ларвес наранен. — Но иначе разбирам гледната ти точка.

Суул скочи от стола си.

— Каква точка? Вихрогон съединява точки, които не съществуват. Той просто се опитва да оневини покойната си приятелка, капитан Бодлива Зеленика.

— Зеленика може да е жива! — сопна му се Вихрогон. — И да се опитва да направи нещо за Опал Гномски.

Суул извъртя очи.

— Но жизнените й показатели спряха, кентавъре. Унищожихме дистанционно каската й. Бяха там, не помниш ли?

Една глава надникна в стаята. Беше един от техническите чираци на Вихрогон.

— Взех куфара, сър — изпъхтя той. — Възможно най-бързо.

— Браво, Рууб — каза Вихрогон и измъкна куфара от ръката на чирака. Той завъртя куфара. — Снабдих Юлиус и Зеленика с нови костюми. Прототипи. И двата имат биосензори и тракери. Те не са свързани с мейнфрейма на полицията. Така и не се сетих да ги проверя по-рано. Каската на Зеленика може и да е извън действие, но костюмът й все още функционира.

— Какво ни казват сензорите на костюма, Вихрогоне? — попита Лозя.

Вихрогон почти се страхуваше да погледне. Ако линиите на костюмните сензори бяха равни, щеше да бъде сякаш губи Зеленика отново. Преброи до три и погледна към малкия екран в куфара. На екрана имаше две отчитания. Едното беше равно. Юлиус. Но другото беше активно по всички параграфи.

— Зеленика е жива! — извика кентавърът и звучно целуна началник Лозя по бузата. — Жива и сравнително добре, като изключим повишеното кръвно налягане и това, че няма капка магия в резервоара.

— И къде е тя? — попита Лозя и се усмихна.

Вихрогон увеличи секцията на локатора на екрана.

— Нагоре по П7 в совалката, която открадна Сламчо Челюстокопач, ако не се лъжа.

Суул беше възхитен.

— Нека си изясним нещо. Заподозряната в убийство Бодлива Зеленика се намира в открадната совалка до сондата Дзито?

— Точно така.

— Това я прави главен заподозрян във всякакви нередности, свързани със сондата на Дзито.

Вихрогон наистина се изкушаваше да стъпче Суул, но сдържа гнева си за доброто на Зеленика.

— Всичко, което искам, Суул, е да ми дадеш зелена светлина да изпратя свръхзвуковата совалка да разследва. Ако съм прав, тогава първото ти действие като началник ще е да избегнеш бедствие.

— А ако грешиш? А най-вероятно е така.

— Ако греша, тогава обявяваш обществен враг номер едно, капитан Бодлива Зеленика.

Суул поглади козята си брадичка. Все печелеше.

— Много добре. Изпрати совалката. Колко време ще трябва да се приготви?

Вихрогон извади телефон от джоба си и позвъни на номер от бързо избиране.

— Майор Кафяво Водорасло — каза той в слушалката. — Зелена светлина. Давай. — Вихрогон се усмихна на Арк Суул. — Уведомих майор Кафяво Водорасло по пътя насам. Бях убеден, че ще видите нещата през моите очите. Началниците обикновено го правят.

Суул се намръщи.

— Не свиквай с мен, пони. Това не е началото на красиво приятелство. Изпращам совалката, защото е единственият избор. Ако ти някак си ме манипулираш или извърташ истината, ще те заровя в съдебни заседания за следващите пет години. А тогава ще те уволня.

Вихрогон не обърна внимание на заплахите му. Щеше да има много време да си разменят обиди по-късно. Трябваше да се съсредоточи върху напредването на совалката. Веднъж бе преминал през шока от смъртта на Зеленика, нямаше намерението да го прави отново.