Йон Колфер - Измамата на Опал

Опал изсъска като котка.

— Да ви убия ще бъде толкова лесно — тя се обърна към Мърв. — Имаме ли вече сигнал?

— Нищо, госпожице Гномски. Но скоро. Щом имаме комуникация, няма как да отнеме още дълго.

Зеленика показа глава пред визьора. Едната й буза беше издута от трюфели.

— Наистина се топят в устата, Опал. Последното ядене на обречения екипаж.

Опал удари екрана с нокът.

— Оцеля два пъти, Бодлива Зеленика. Няма да го направиш отново, уверявам те.

Зеленика се засмя.

— Трябва да видиш Сламчо. Направо изсипва трюфелите в гърлото си.

Опал беше разярена.

— Някакъв сигнал? — дори сега на секунди от унищожението си, те продължаваха да й се подиграват.

— Не още. Скоро.

— Продължавай да опитваш. Дръж пръста си на бутона.

Тя освободи колана си и закрачи през салона. Джуджето не можеше да е изнесло всички трюфели и експлозивите. Със сигурност не. Така бленуваше да си вземе една шепа от божествения шоколад, след като Убежище беше унищожено.

Тя коленичи на килима и провря ръка през шева, който скриваше тайния люк. Той леко подскочи под пръстите й и капакът на ковчежето се отдръпна назад.

В кутията не беше останал един-единствен трюфел. На тяхното място стояха два нагласени експлозива. За момент Опал не разбра какво вижда. Тогава й стана ужасяващо ясно. Артемис не беше откраднал експлозивите, той бе просто казал на джуджето да ги премести. Щом бяха в ковчежето, те не можеха да бъдат засечени или детонирани, стига капакът да беше затворен. Тя сама беше отворила кутията. Артемис я беше подтикнал сама да запечата собствената си съдба.

Кръвта се отдръпна от лицето на Опал.

— Мървал! — изпищя тя. — Детониращият сигнал!

— Не се тревожете, госпожице Гномски — извика той от пилотската кабина. — Точно установихме контакт. Сега нищо не може да го спре.

Зелени обратни броячи светнаха върху двата експлозива и започнаха да отброяват от двадесет надолу. Стандартен минен предпазител.

Опал се хвърли в пилотската кабина. Беше изиграна.

Измамена. Сега експлозивите щяха да се взривят безполезно на сто и двадесет километра, много над успоредното протежение. Разбира се, собствената й совалка щеше да бъде унищожена, а тя щеше да бъде оставена безпомощна на ПНЕ. Поне това беше на теория. Но Опал Гномски никога не се оставяше без избор.

Тя се закопча на място в пилотската кабина.

— Съветвам ви да се закопчаете — каза тя рязко на братята Калкан. — Вие ме провалихте. Наслаждавайте се на затвора.

Мърв и Глас едва имаха време да се свият преди Опал да активира ежекторни гел-капсули под седалките им. Те мигновено бяха обгърнати в балон от кехлибарен ударен гел и изхвърлени през панели, отворили се в туловището.

Балончетата на ударния гел нямаха източник на сила и разчитаха на първоначално газово задвижване, за да изкарат братята от пътя на опасността. Гелът беше огнеупорен, удароустойчив и съдържаше достатъчно кислород за тридесет минути повърхностно дишане. Мърв и Глас летяха през тъмното пространство, докато не влязоха в контакт със стената на совалката. Гелът се залепи на скалистата повърхност, оставяйки братята Калкан заседнали на хиляди километри от дома.

През това време Опал трескаво въвеждаше кодове в компютъра на совалката. Имаше по-малко от десет секунди, с които да довърши последния си акт на агресия. Артемис Фоул може и да я беше победил този път, но нямаше да доживее да злорадства за това.

Опал експертно активира и изстреля две топлиннотърсещи плазмени ракети през цевите на носа и изстреля собствената си спасителна кабина. Никакъв плазмен гел за Опал Гномски. Тя, разбира се, беше включила луксозна кабина в дизайна на кораба. Само една, прислугата не се нуждаеше от удобство, за да пътува. Всъщност, Опал не се интересуваше от това какво ще стане с братята Калкан така или иначе. Не й трябваха вече.

Тя даде газ до дупка, игнорирайки правилата за безопасност. В края на краищата, на кого му пука, ако одраска туловището на совалката? Щеше да стане много повече от одраскана. Кабината се изстреля към повърхността с повече от осемстотин километра в час. Доста бързо, но не достатъчно, че да избегне шоковата вълна на експлозивите.

Стелтовата совалка избухна в пламък от многоцветна светлина. Зеленика придърпа полицейската совалка близо до стената на шахтата, за да избегне падащи отломки. След преминаването на шоковата вълна, обитателите на совалката чакаха в тишина компютърът да сканира протежението на шахтата над тях. Накрая три червени точки се появиха на триизмерното изображение на шахтата. Две бяха неподвижни. Третата се движеше бързо към повърхността.