Йон Колфер - Измамата на Опал

— Не! — настоя Вихрогон. — Признавам, че звучи зле. Но трябва да има друго обяснение. Просто дайте на Зеленика шанс да ни каже какво е.

Суул се зачерви от яд.

— Млъкни, Вихрогоне! Какво си мислиш, че правиш, давайки тактически заповеди? Ти си цивилен, сега се махни.

— Риск, чуй ме — започна Вихрогон, но това беше всичко, което успя да каже преди Суул да го прекъсне.

— Сега — каза началникът малко по-спокоен. — Получихте заповедите си. Стреляйте по тази совалка.

Откраднатата совалка можеше да се види сега. Риск увеличи изображението в каската си и веднага забеляза три неща. Първо, комуникационната антена на совалката липсваше. Второ, това беше транспортна совалка и не разполагаше с ракети и трето, той наистина можеше да види Бодлива Зеленика в пилотската кабина. Лицето й бе измъчено и дръзко.

— Началник Суул — каза той. — Мисля, че имаме някои смекчаващи обстоятелства тук.

— Казах да стреляте! — прониза с писъка си Суул. — Ще ми се подчинявате.

— Слушам, сър — каза Риск и стреля.

Зеленика наблюдаваше екрана на радара и следеше ракетите на Опал с немигащи очи. Пръстите й се впиваха в кормилото, докато гумата не изскърца. Не се отпусна преди тънката като игла свръхзвукова атакуваща совалка не унищожи ракетите и се спусна през останките.

— Няма проблем — каза тя и се усмихна весело на останалата част на екипажа.

— За него — не — каза Артемис. — Но може би за нас.

Атакуващата совалка се носеше над предната дясна част, гладка и смъртоносна, окъпвайки ги в дузина прожектори. Зеленика присви очи срещу бледата светлина и се опита да види кой стои на пилотското място. Отвори се тръба и метален конус излезе от нея.

— Това не е добре — каза Сламчо. — Ще стрелят по нас.

Но странно, Зеленика се усмихна. Всичко е наред, помисли си тя. Някой там долу ме харесва.

Комуникационното копие пропътува краткото разстояние между двете совалки и се заби в туловището на откраднатата совалка. Бързосъхнещ уплътнител изригна от дюзи в основата на копието, запечатвайки пролома, и фунията на носа се отви, и падна на пода с острия си метален звук. Под нея имаше конусообразен говорител.

Гласът на Риск Кафяво Водорасло изпълни стаята.

— Капитан Бодлива Зеленика, имам заповеди да ви взривя във въздуха. Заповеди, на които няма да се подчиня. Така че започвайте да говорите и ми дайте достатъчно информация, за да спася кариерите и на двама ни.

И Зеленика заговори. Тя даде на Риск кратката версия. Как цялата афера бе измислена от Опал и как щяха да я засекат, ако претърсеха шахтата.

— Това е достатъчно да те запази жива засега — каза Риск — Въпреки че официално вие и всички останали обитатели на совалката сте под арест, докато не открием Опал Гномски.

Артемис прочисти гърлото си.

— Извинете ме. Не вярвам, че притежавате юрисдикция над хора. Ще бъде незаконно да арестувате мен или съдружника ми.

Риск въздъхна. През говорителя това звучеше, сякаш някой драскаше с шкурка.

— Нека позная: Артемис Фоул, нали? Трябваше да се сетя. Какъв отбор ставате само. Нека кажем, че си гост на ПНЕ, ако това ще те направи по-щастлив. Сега, отряд по Изтеглянето е в шахтата. Те ще се погрижат за Опал и съучастниците й. Вие ме следвате до Убежище.

Зеленика искаше да възрази. Искаше тя сама да залови Опал. Искаше да изпита лично удоволствието от хвърлянето на токсичната фея в истинска затворническа килия. И после да изхвърли ключа. Но позицията им беше достатъчно несигурна и така, както си беше, и затова веднъж реши да следва заповеди.

Е7, град Убежище

Щом пристигнаха в Убежище, отряд пехотинци приземи совалката, за да подсигури затворниците. Полицаите се качваха наперено на борда и ръмжаха заповеди. Но когато забелязаха Бътлър, кокетността им се изпари като дъждовни капки на горещата магистрала. Бяха им казали, че човекът е голям. Но това беше повече от голямо. Чудовищно. Като планина.

Бътлър се усмихна извинително.

— Не се тревожете, малки феи. Имам този ефект и над повечето хора.

Полицаите въздъхнаха заедно от облекчение, когато Бътлър се съгласи да тръгне с тях без възражения. Вероятно можеха да го приспят, ако ги нападнеше, но тогава огромното Кално създание можеше да премаже някого.

Задържаните бяха поставени в административния салон на летището за совалки, гонейки няколко мърморещи адвокати и бизнесфеи. Всичко беше много любезно: хубава храна, чисти дрехи (като изключим Бътлър) и устройства за забавление. Но въпреки това бяха под стража.