Йон Колфер - Измамата на Опал

След половин час Вихрогон влетя в салона.

— Зеленика! — каза той и уви косматата си ръка около елфа. — Толкова се радвам, че си жива.

— Аз също, Вихрогоне — усмихна се Зеленика.

— Едно здравей няма да навреди — каза мрачно Сламчо. — Как си, Сламчо? От много време не сме се виждали, Сламчо. Ето ти медала, Сламчо.

— Да, вярно — каза Вихрогон и уви другата си космата ръка около също толкова косматото джудже. — И аз се радвам да те видя, Сламчо, въпреки че потопи една от подводниците ми. И не, няма медал.

— За подводницата — възрази Сламчо. — Ако не го бях направил, сега костите ви щяха да заровени под стотици милиони тонове разтопено желязо.

— Имаш право — отбеляза кентавърът. — Ще го спомена на изслушването ти.

Той се обърна към Артемис.

— Виждам, че си успял да измамиш заличаването на паметта, Артемис.

Артемис се усмихна.

— Нещо хубаво за всички нас.

— Наистина. Никога повече няма да правя грешката да ти изтривам спомените отново. — Той взе ръката на Артемис и я стисна топло. — Ти беше приятел на Народа. Ти също, Бътлър.

Телохранителят седеше прегърбен на дивана с лактите върху коленете си.

— Можеш да ми се отплатиш, като построиш стая, в която да мога да стоя изправен.

— Съжалявам за това — извини се Вихрогон. — Нямаме стаи за хора с твоя размер. Суул иска всички ви тук, докато историята ви бъде потвърдена.

— Как вървят нещата? — попита Зеленика.

Вихрогон извади папка изпод блузата си.

— Всъщност, не би трябвало да съм тук, но си помислих, че ще поискате актуализация.

Те се събраха около масата, докато Вихрогон подреждаше докладите.

— Открихме братята Калкан на стените на шахтата. Изпяха си всичко като вонящи червеи — толкова с лоялността към работодателя. Криминалистите събраха достатъчно парчета от стелтовата совалка, за да докажат съществуването й.

Зеленика плесна с ръце.

— Това е, тогава.

— Не е херметическа — поправи я Артемис. — Без Опал пак могат да ни изкарат виновни за всичко. Калкан може да лъжат, за да ни защитят. Хванахте ли я?

Вихрогон стисна юмруци.

— Е, да и не. Спасителната й кабина беше повредена от взрива и успяхме да я проследим. Но когато стигнахме мястото на взрива на повърхността, тя беше изчезнала. Прокарахме топлинен скенер на района и намерихме стъпките на Опал. Проследихме ги до малка селска домашна ферма във винения регион около Бари. Всъщност, можем да я видим чрез сателит, но вмъкването отнема време да се организира. Наша е и ще я хванем, но може да отнеме около седмица.

Лицето на Зеленика се смрачи от ярост.

— По-добре да се наслаждава на тази седмица, защото ще е най-хубавата от края на живота й.

Около Бари

Корабът на Опал Гномски се разби на повърхността и от пропукания му генератор течеше плазма на бучки. Опал беше наясно, че за Вихрогон тази плазма беше по-услужлива и от пътека от стрелки. Трябваше възможно най-бързо да се махне от кораба и да отиде някъде, където да остане незабелязана, докато получи достъп до капиталите си.

Тя напусна летището и измина близо петнадесет километра, когато двигателите й отказаха и това я принуди да кацне в едно лозе. Когато се запрепъва да излезе от кабината, Опал откри, че висока жена с тен към четиридесетте я чака с лопата и разярено изражения на лицето.

— Това са моите лозя — каза жената на италиански. — За коя се мислиш да кацаш тук с малкия си самолет и да унищожаваш всичко, което имам?

Опал мислеше бързо.

— Къде е семейството ти? — попита тя. — Съпругът ти?

Жената издуха кичур коса от очите си.

— Нямам семейство. Нито съпруг. Обработвам лозята сама. Последната от рода съм. Тези лозя значат повече от собствения ми живот и със сигурност значат повече за мен от теб.

— Ти не си сама — каза Опал с омайния глас на феината хипноза. — Сега имаш мен. Аз съм твоята дъщеря, Белинда.

Защо не, помисли си тя. Щом проработи веднъж…

— Бел-инда? — произнесе бавно жената. — Имам дъщеря?

— Точно така — съгласи се Опал. — Белинда. Забрави ли? Обработваме лозята заедно. Помагам ти да правиш виното.

— Помагаш ми?

Опал се намръщи. Хората никога не схващаха нещо от първи път.

— Да — каза тя, едва скривайки нетърпението си. — Помагам ти. Работя заедно с теб.

Очите на жената изведнъж се изчистиха.

— Белинда. Защо стоиш там? Вземи лопата и изчисти тази бъркотия. Когато приключиш тук, трябва да приготвиш вечеря.

Сърцето на Опал пропусна един удар. Ръчен труд? Едва ли. Другите хора правеха такива неща.