Йон Колфер - Измамата на Опал

Артемис чу как Зеленика възрази, докато зрението му се замъгляваше като импресионистична картина. Като Феиния крадец.

— Това не беше необходимо, Суул — каза тя и подхвана Артемис за лакътя. Вече са виждали шахтата. Можеше да ги върнеш в съзнание.

Гласът на Суул звучеше сякаш идваше от дъното на кладенец.

— Не поемам рискове, капитане — искам да кажа, госпожице Зеленика. Човеците са буйни създания по природа, особено когато се транспортират.

Артемис усети ръката на Зеленика върху гърдите си. Под сакото му, тя пъхна нещо в джоба му. Но не можеше да попита какво е, защото езикът не го слушаше. Всичко, което можеше да прави с устата си, бе да диша. Той чу тупване зад себе си.

Бътлър го няма, заключи той. Останах само аз.

Тогава и той припадна.

Имението Фоул

Артемис постепенно се събуди. Чувстваше се добре и отпочинал и всичките му спомени бяха на мястото си. И пак, може би не бяха. Как щеше да узнае?

Той отвори очи и видя стенописа на тавана над него. Беше в собствената си стая.

Артемис не помръдна за няколко секунди. Не че не можеше да се движи, но в момента да лежи просто така там му се струваше напълно разкошно. Не го преследваха феи, тролове не следваха миризмата му и нямаше феини трибунали, които да го съдят. Можеше просто да лежи там и да мисли. Любимото му занимание.

Артемис Фоул трябваше да вземе важно решение: накъде щеше да поеме животът му оттук нататък? Решението беше негово. Не можеше да вини обстоятелствата или партньорския натиск. Той беше самостоятелна личност и беше достатъчно интелигентен, за да го осъзнае.

Самотният престъпен живот вече не му допадаше толкова. Нямаше желание да създава жертви. И все пак имаше нещо, свързано с тръпката да изпълняваш гениален план, което го привличаше. Може би имаше начин да комбинира престъпния си гений и новооткритите си морални ценности. Някои хора просто заслужаваха да бъдат обрани. Можеше да бъде като модерен Робин Худ: да краде от богатите и да дава на бедните. Е, може би само да краде от богатите. Стъпка по стъпка.

Нещо избръмча в джоба на сакото му. Артемис се пресегна и извади феин комуникатор. Един от двата, които бяха оставили в совалката на Опал Гномски. Артемис имаше бегъл спомен как Зеленика пъха нещо в джоба на сакото му точно преди да припадне. Очевидно, тя искаше да поддържат връзка.

Артемис се изправи и отвори устройството. Усмихнатото лице на Зеленика се появи на екрана.

— Прибрал си се безопасно тогава. Извинявай за приспивателните. Суул е свиня.

— Забрави го. Няма нанесени щети.

— Променил си се. Едно време Артемис Фоул би се заклел да отмъсти.

— Едно време.

Зеленика се огледа около себе си.

— Слушай, нямам много време. Трябваше да се кача на състезателен камион само за да хвана сигнал. Това обаждане струва цяло състояние. Трябва ми услуга.

Артемис изстена.

— Никой не ми се обажда само за да каже здравей.

— Следващият път. Обещавам.

— Ще го очаквам. Каква е услугата?

— Сламчо и аз получихме първия си клиент. Той е търговец на изкуство и една от картините му е била открадната. Честно, объркана съм, затова реших да се допитам до експерт.

Артемис се усмихна.

— Предполагам, че притежавам някакво експертно мнение върху краденото изкуство.

— Работата е там, че не можеш да влезеш или излезеш от изложбата, без да те засекат. Картината просто е изчезнала. Дори магьосниците нямат такъв вид магия.

Артемис дочу стъпки откъм стълбището.

— Изчакай една секунда, Зеленика. Някой идва.

Бътлър влетя в стаята с изваден пистолет.

— Тъкмо се събудих — каза той. — Добре ли си?

— Добре съм — каза Артемис. — Можеш да махнеш това нещо.

— Отчасти се надявах Суул още да е тук, за да го сплаша малко.

Бътлър пресече стаята до прозореца и раздели мрежестите завеси.

— Една кола се движи по алеята. Родителите ти се връщат от спа центъра в Уестмийт. По-добре да си изясним историята. Защо сме се прибрали от Германия?

Артемис мислеше бързо.

— Нека кажем, че съм усетил носталгия по дома. Липсвало ми е да бъда син на родителите си. Това е достатъчно вярно.

Бътлър се усмихна.

— Харесвам това извинение. Надявам се да няма нужда да го използваш отново.

— Нямам намерение да го правя.

Бътлър задържа навито платно.

— Ами това? Реши ли какво трябва да правиш с него?

Артемис взе Феиния крадец и го разгъна на леглото пред себе си. Наистина беше красива.

— Да, стари приятелю. Реших да направя това, което трябва. Сега, можеш ли да задържиш родителите ми на вратата? Трябва да приема това обаждане.