Йон Колфер - Измамата на Опал

— Така че си вършех работата толкова добре, колкото можах — може би твърде добре, както се оказа. Един ден отидох и ме повишиха.

Кореноплод затегна прочистваща сфера на края на пурата си, за да не се разнася миризмата. Беше рядък жест.

— Майор Юлиус Кореноплод. Беше последното нещо, което исках, затова отидох в офиса на началника и му го казах. „Аз съм полева фея“ казах му аз. „Не искам да седя зад бюро и да попълвам електронни документи.“ Вярваш или не, бях доста развълнуван.

Зеленика се опита да изглежда смаяна, но не можеше. Началникът прекарваше повечето си време във възбудено червенолицево състояние, което обясняваше прякора му, Червено цвекло.

— Но началникът ми каза нещо, което промени мнението ми. Искаш ли да знаеш какво беше?

Кореноплод продължи с историята си, без да чака отговор.

— Началникът ми каза: „Юлиус, това повишение не е за теб, а за Народа.“ — Кореноплод повдигна вежда. — Виждаш ли накъде бия?

Зеленика виждаше какво има предвид. Това беше недостатъкът в доводите й.

Кореноплод постави ръка на рамото й.

— Народът има нужда от добри офицери. Феи като теб, които да ги пазят от Калните създания. Щях ли да предпочета да летя наоколо с вятъра в ноздрите ми? Да. Щях ли да направя много добро? Не.

Кореноплод спря, за да дръпне от пурата си, блясъкът осветяваше пречистващата сфера.

— Ти си добър офицер на Разузнаването, Зеленика. Един от най-добрите, които съм виждал. Малко импулсивна понякога, никакво уважение към властите, но интуитивен офицер въпреки това. Не бих и мечтал да те махна от предните линии, ако не смятах, че ще служиш по-добре под земята. Разбираш ли?

— Да, началник — каза мрачно Зеленика. Беше прав, дори ако егоистичната й страна не беше готова да го приеме все още. Поне можеше да очаква наблюдението на Фоул преди новата й длъжност да я закотви в Нисшите елементи.

— Има и бонус в това да си майор — каза Кореноплод. — Понякога, за да облекчиш скуката, можеш да си дадеш задача. В Хавай може би или Нова Зеландия. Погледни Риск Кафяво Водорасло. Той е нова порода майор, с повече практика. Може би от това се нуждае ПНЕ.

Зеленика знаеше, че началникът се опитваше да омекоти удара. Щом майорските жълъди се озоваха на ревера й, нямаше да ходи толкова често на повърхността, колкото сега. Ако имаше късмет.

— Слагам главата си на гилотината, Зеленика, като те препоръчвам за майор. Дотук кариерата ти е… Пълна със събития, така да се каже. Ако възнамеряваш да отхвърлиш повишението, кажи ми сега и ще оттегля името ти.

Последен шанс, помисли си Зеленика. Сега или никога.

— Не — каза тя. — Няма да го отхвърля. Как бих могла? Кой знае кога ще се покаже следващият Артемис Фоул?

В ушите на Зеленика гласът й звучеше далечен, сякаш някой друг говореше вместо нея. Представяше си камбаните на дългогодишната скука да ехтят около всяка нейна дума. Работа зад бюро. Тя имаше работа зад бюро.

Кореноплод я потупа по рамото, голямата му ръка изкара въздуха от белите й дробове.

— Горе главата, капитане. Има живот под земята, нали знаеш.

— Знам — каза тя с абсолютна липса на убеждение.

Совалката отби до П37. Кореноплод отвори вратата, тръгна да слиза и тогава спря.

— Ако ще направи някаква разлика, — каза той тихо, сякаш му беше неудобно. — Гордея се с теб, Зеленика.

И изчезна през вратата и в тълпата от полицаи, които бяха насочили оръжията си към входа на шахтата.

Прави разлика, помисли си Зеленика, докато гледаше как началникът поема контрол над ситуацията. Голяма разлика.

Шахтите бяха естествени магмени отдушници, които се простираха от ядрото на земята до повърхността й. Повечето избликваха изпод водата, осигурявайки топли течения, които хранеха животни в дълбоки води, но някои процеждаха газовете си през мрежата от пукнатини и цепнатини, осеяли сухоземната повърхност. ПНЕ използваше магмените потоци, за да задвижва офицерите си до повърхността в титаниеви яйца. По-лежерно пътуване със совалка можеше да се предприеме със спална шахта. П37 излизаше в центъра на Париж и доскоро беше използвана от гоблините в контрабандните им операции. Публично затворен от много години, терминалът на шахтата беше изпаднал в занемареност. Понастоящем обитателите на П37 бяха членове на филмова компания, които снимаха филм за бунта Бюа Кел. Ролята на Зеленика щеше да играе трикратната носителка на наградата АМР Скайлар Торф, а Артемис Фоул щеше да бъде изцяло изобразен от компютър.