Йон Колфер - Измамата на Опал

Зеленика уви пръстите си около ръкохватката на пистолета. Червена скенерна светлина се придвижи по пластмасовата дължина и стана зелена.

— Това е. Ти си собственикът. От сега този „Неутрино 3000“ е пистолет само на една жена.

Зеленика претегли прозрачния пистолет в юмрука си.

— Прекалено е лек. Предпочитам „2000“.

Вихрогон изведе характеристиките на бластера на стенен екран.

— Лек е, но ще свикнеш. Плюс е, че няма метални части. Захранва се от кинетика, движенията на тялото ти с резервна мини ядрена батерия. Естествено, свързан е с целева система в каската ти. Корпусът е практически непревземаем и, ако мога така да се изразя, си е готино парче хардуер.

Вихрогон подаде по-голяма версия на бластера на Кореноплод.

— Всеки изстрел се регистрира в полицейския компютър, така че можем да кажем кой е стрелял, кога е стрелял и в каква посока. Това би трябвало да спести много време пред екрана на Вътрешни работи. — Той намигна на Зеленика. — Нещо, което ще се радваш да чуеш.

Зеленика отвърна със злобен поглед на кентавъра. Беше добре позната на Министерството на вътрешни работи. Вече бяха провели две разследвания на професионалното й поведение и сега много щяха се зарадват на възможността да проведат и трето. Едно хубаво нещо за повишението щеше да бъде изразът на лицата им, когато началникът закачеше майорските жълъди на ревера й.

Кореноплод прибра оръжието си в кобура.

— Добре. Сега можем да стреляме. Ами ако стрелят по нас?

— Няма да стрелят по вас — настоя Вихрогон. — Хакнах термичните скенери, сложих няколко свои сензора също. Там няма нищо, което може да ви нарани. Най-лошият сценарий — спъвате се в собствените си крака и си изкълчвате глезен.

Кожата на Кореноплод почервеня чак до врата.

— Трябва ли да ти припомням, Вихрогоне, че сензорите ти са били мамени и преди, точно в този терминал, ако си спомням вярно.

— Добре, добре. Спокойно, подполковник — каза Вихрогон под нос. — Не съм забравил миналата година. И как бих могъл, след като Зеленика ми припомня на всеки пет минути?

Кентавърът повдигна два запечатани куфара на работна маса. Въведе цифрова последователност в екраните им и отвори капаците.

— Това са следващото поколение костюми на Разузнаването. Планирах да ги открия на конференцията следващия месец, но с истински началник в действие, по-добре да ги имате днес.

Зеленика взе един костюм от куфара. Той леко заблестя, после стана цвета на стените на вана.

— Платът е изплетен от камуфлажно фолио, така че сте практически скрити през цялото време. Спестява ви магическия щит — обясни Вихрогон. — Разбира се, функцията може да бъде изключена. Тези крила са вградени в костюма. Напълно прибиращ се шепнещ дизайн, чисто нова концепция в конструирането на крила. Захранени са от батерии в коланите ви и, разбира се, всяко крило има слънчеви панели за полети над земята. Костюмите разполагат също изравнители на налягане, така че вече можете да преминавате от една среда в друга, без да ви се преобърнат стомасите.

Кореноплод задържа втория костюм пред себе си.

— Тези сигурно струват състояние.

Вихрогон кимна.

— Нямате представа. Половината от бюджета ми за проучване за миналата година отиде за разработване на тези костюми. Няма да заместят старите поне още пет години. Тези двата са единствените операционни модели, с които разполагаме, така че ще го оценя, ако ми ги върнете. Удароустойчиви са, огнеупорни, невидими за радари и предават продължителен поток от диагностична информация обратно до Централното управление. Сегашната каска ни изпраща информация за жизнените показатели, но новият костюм ни изпраща втори поток, който може да ни каже дали имате запушена артерия, да диагностицира счупена кост и дори засича сухата кожа. Има дори бронирана плоча на гърдите, в случай че човек стреля по вас.

Зеленика задържа костюма пред зелен стенен екран и костюмът веднага стана изумруден.

— Харесва ми — каза тя. — Зеленото е моят цвят.

Риск Кафяво Водорасло си беше присвоил няколко прожектора оставени на място до филмовата компания и ги насочи към долното ниво на летището за совалки. Силната светлина засече всяка летяща прашинка и накара всички в района да се чувстват като под вода. Подполковник Кореноплод и капитан Бодлива Зеленика бяха на входа на стаята с извадени оръжия и свалени визьори.

— Какво мислите за костюма? — попита Зеленика, автоматично следейки многото дисплеи отзад на визьора си. Полицейските стажанти често имаха проблем с развиването на двойния фокус, който се изискваше, за да гледат едновременно терена и екраните на каската си.