Йон Колфер - Измамата на Опал

— Не е зле — отвърна Кореноплод. — Лек като перце и дори не усещаш, че носиш крила. Не казвай на Вихрогон, че съм го казал; главата му и без това е достатъчно надута.

— Няма нужда да ми казва, началник — каза гласът на Вихрогон в слушалката. Говорителите бяха нова разновидност на гел-вибрацията и звучеше така, сякаш кентавърът беше с него вътре в каската му. — С вас съм всяка крачка по пътя от безопасността на совалката, разбира се.

— Разбира се — каза мрачно Кореноплод.

Двамата се придвижиха покрай будките за проверки. Вихрогон ги беше уверил, че няма възможна опасност в тази част на терминала, но кентавърът беше грешил и преди. А грешките на полето можеше да струват животи.

Филмовата компания беше решила, че истинската мръсотия на терминала не е достатъчно автентична и затова беше напръскала цяла камара сива пяна в различните ъгли. Дори бяха поставили глава на кукла на един насип. Затрогващ детайл или поне така мислеха. Стените и ескалаторът бяха почернели от фалшиви изгаряния с лазер.

— Доста добри попадения — усмихна се Кореноплод.

— Малко е преувеличено. Съмнявам се, че бяха изстреляни дори дузина изстрели.

Те продължиха през зоната за качване до зоната за кацане. Оригиналната совалка, която гоблините използваха, за да докарват контрабанда, беше възобновена и лежеше на мястото за кацане. Совалката беше боядисана в матовочерно, за да изглежда по-заплашително, а украсен по гоблински нос беше добавен към предната й част.

— Още колко? — попита Кореноплод в микрофона си.

— Изпращам термичната проверка до каските ви — отвърна Вихрогон.

След няколко секунди схема се появи във визьорите им. Беше малко объркващо, след като, все пак, гледаха себе си. Имаше три източника на топлина в сградата. Две бяха близо една до друга и се движеха бавно към шахтата: Зеленика и началника. Третата фигура беше застанала до ръкава на шахтата. Сантиметри след третата фигура термоскенерът беше блокиран от обкръжаващата топлина на П37.

Те достигнаха плъзгащите се врати: два метра солидна стомана, която разделяше ръкава от останалия терминал. Совалки и яйца се плъзгаха по магнетизирана релса, за да бъдат пуснати в шахтата. Вратите бяха затворени.

— Можеш ли да го отвориш, Вихрогоне?

— Но разбира се, началник. Успях, доста гениално, да оженя операционната ми система със старите компютри на терминала. Това не е толкова лесно, колкото звучи…

— Вярвам ти — прекъсна го началникът. — Натисни бутона, преди да изляза и да го натисна с лицето ти.

— Някои неща не се променят — промърмори Вихрогон и натисна бутона.

Ръкавът миришеше като домашна пещ. Древни вихри от разтопена руда се висяха от покрива, а земята отдолу беше напукана и коварна. Имаше още една група стъпки, които водеха до третата фигура, която стоеше сгушена на няколко метра от самата шахта.

— Там — каза Кореноплод.

— Хванах го — каза Зеленика и насочи целта на лазера си към туловището на фигурата.

— Дръжте го покрит — заповяда началникът. — Слизам долу.

Кореноплод се придвижи през тунела, пазейки се да не е в обхвата на бластера на Зеленика. Ако Стълбус опиташе нещо, Зеленика щеше да се нуждае от ясен поглед. Но генералът (ако беше той) беше приклекна неподвижно, гръбнакът му се опираше на стената на тунела, а тялото му беше закрито от дълго наметало с качулка.

Началникът превключи каската си, така че всички да го чуват над воя на вятъра от ядрото.

— Ти там. Изправи се до стената. Сложи ръце на тила.

Фигурата не се помръдна. Зеленика не очакваше и да го направи. Кореноплод пристъпи по-близо, винаги внимателен, с леко сгънати колене, готов да се хвърли на една страна. Той тупна рамото на фигурата със своето Неутрино 3000.

— На крака, Стълбус.

Тупването беше достатъчно да събори фигурата встрани. Гоблинът се преобърна и падна с гръб към пода. Сажди захвърчаха около него като обезпокоени прилепи. Качулката легна на една страна и разкри лицето на фигурата: и най-вече, очите.

— Той е — каза Кореноплод. — Бил е хипнотизиран.

Разцепените очи на генерала бяха кървясали и празни. Това беше сериозно развитие, което потвърждаваше, че някой друг е планирал бягството, и че Зеленика и Кореноплод бяха влезли в капан.

— Трябва да си вървим — каза Зеленика. — Незабавно.

— Не — каза Кореноплод и се наведе над гоблина. — Сега можем да вземем Стълбус с нас.

Той постави свободната си ръка на яката на гоблина и се приготви да го изправи на крака. По-късно, Зеленика щеше да отбележи в доклада си, че това беше точният момент, в който нещата се обърнаха в ужасна посока. Това, което беше по принцип рутинна, макар и странна, операция, се превърна в една много по-зловеща афера.