Йон Колфер - Измамата на Опал

Когато Зеленика и Кореноплод пристигнаха, майор Риск Кафяво Водорасло беше поставил три стратегически полицейски екипа до входа на шахтата.

— Каква е ситуацията, майоре? — заповяда Кореноплод.

Кафяво Водорасло посочи входа.

— Имаме един път на влизане и излизане. Всички второстепенни входове са отдавна затворени, така че ако Стълбус е там, ще трябва да мине през нас, за да си иде вкъщи.

— Сигурни ли сме, че е вътре?

— Не — призна майор Кафяво Водорасло. — Прихванахме сигнала му. Но, който и да му е помогнал да избяга, е можел да среже главата му и да махне трансмитера. Това, което знаем със сигурност, е, че някой си играе игрички с нас. Пратих някои от най-добрите елфи в Разузнаването и те се върнаха с това.

Риск им подаде звукова пластина. Пластинките бяха с размера на нокът на палец и обикновено се използваха, за да записват кратки пожелания за рожден ден. Тази беше във формата на торта за рожден ден. Кореноплод затвори пръстите си около пластинката. Топлината от ръката му щеше да задвижи микроверигите й.

Съскащ глас излезе от малкия говорител, евтиното окабеляване го правеше още по-влечугов.

— Кореноплод — каза гласът. — Ще говоря с теб. Ще ти кажа голяма тайна. Доведи и момичето, Бодлива Зеленика. Само двамата, никой друг. Един още и много ще умрат. Приятелите ми ще се погрижат за това…

Съобщението свърши с традиционната песен за рожден ден, която му стоеше доста странно. Кореноплод се намръщи.

— Гоблини. Всички са кралици на драмата.

— Това е капан, началник — каза Зеленика без колебание. — Ние бяхме тези, които влязоха в лабораториите „Гномски“ преди една година. Гоблините ни държат отговорни за провала на бунта. Ако влезем там, кой знае какво ни очаква.

Кореноплод кимна одобрително.

— Сега вече мислите като майор. Не сме заменими. Какви са опциите ни, Риск?

— Ако не влезете, много може да умрат. Ако влезете, вие можете да умрете.

— Не са добри опции. Нямаш ли да ми кажеш нещо добро?

Риск спусна визьора на каската си и се консултира с малък екран на плексигласа.

— Успяхме да върнем охранителните скенери на терминала обратно онлайн и да прекараме веществени и термални скенери. Открихме един източник на топлина в ръкава, така че Стълбус е сам, ако това е той. Каквото и да прави вътре, няма позната форма на оръжие или експлозиви. Само няколко бръмбарови десерта и доброто старо H 2O.

— Магмени потоци?

Риск прокара показалеца си по тъчпада на лявата си ръкавица и придвижи надолу екрана на визьора си.

— Нищо от няколко месеца. Тази шахта е интермитентна. Така че Стълбус не планира да ви опече.

Бузите на Кореноплод светеха като две нагревателни бобини.

— Д’Арвит — изруга той. — Мислех, че проблемите ни с гоблините са приключили. Изкушавам се да пратя един тактически отряд и да приема възможността, че Стълбус блъфира.

— Това би бил съветът ми — каза Риск. — Там няма нищо, което може да ви нарани. Дайте ми пет феи и ще го заключим във фургон преди и да осъзнае, че е бил арестуван.

— Да разбирам, че частта със съня в сънотърсача не работи? — каза Зеленика.

Риск сви рамене.

— Трябва да предположим така. Сънотърсачът не функционираше до този момент и когато пристигнахме, пластинката беше оставена за нас. Стълбус е знаел, че идваме. Дори е оставил съобщение.

Кореноплод удари юмрук в длан.

— Трябва да вляза. Вътре няма пряка опасност и не можем да приемем, че Стълбус е измислил начин да извърши заплахата си. Нямам избор наистина. Няма да ви заповядвам да идвате с мен, капитан Бодлива Зеленика.

Зеленика усети как стомахът й се свива, но преглътна страха. Началникът беше прав. Нямаше друг начин. Това означаваше да си полицай. Да защитаваш Народа.

— Няма нужда да ми давате заповед, началник. Доброволствам.

— Хубаво. Сега, Риск, пусни Вихрогон и совалката му през барикадата. Може и да влезем вътре, но няма да влезем невъоръжени.

Вихрогон имаше повече оръжия, натъпкани в задната част на една-единствена совалка, отколкото една човешка полиция имаше в целия си арсенал. Всеки сантиметър от стената беше покрит с прикрепени захранващи кабели или пушки, клатещи се от куки. Кентавърът седеше в центъра и настройваше един пистолет Неутрино. Той го подхвърли на Зеленика, когато тя влезе в совалката. Тя го хвана ловко.

— Ей, внимавай с това.

Вихрогон се подсмихна.

— Не се тревожи. Спусъкът все още не е програмиран. Никой не може да стреля с това оръжие, докато компютърът му не регистрира собственик. Дори ако попаднеше в гоблински ръце, щеше да е безполезно. Едно от последните ми подобрения. След бунта Буа Кел реших, че е време да подобрим сигурността си.