Йон Колфер - Измамата на Опал

Вихрогон се свърза с камерата на Гномски в клиниката на доктор Аргон.

— Ще проверя дали Опал Гномски си е все още там. Тези неща са точно в неин стил. — След минута се обърна със стола си, за да срещне лицето на Кореноплод. — Не. Все още в страната на сънищата. Не знам дали това е добро или лошо. Не ми се иска да събуждам Опал, но поне ще знаем срещу какво се изправяме.

Една мисъл осени Зеленика и кръвта се отдръпна от лицето й.

— Не мислиш, че може да е той, нали? Може ли да е Артемис Фоул?

— Със сигурност не — каза Вихрогон. — Не може да е Калното създание. Невъзможно.

Кореноплод не беше убеден.

— На твое място не бих си играл много с тази дума. Зеленика, докато хванем Стълбус, искам да подпишете пакет за наблюдение и да прекарате няколко дни по следите на момчето. Разберете какво крои. За всеки случай.

— Слушам, сър.

— А ти, Вихрогоне. Разрешавам подобрение на наблюдението. Каквото ти трябва. Искам да чуя всяко обаждане, което Артемис прави, и всяко писмо, което праща.

— Но, Юлиус, аз самият наблюдавах изтриването на паметта му. Сладка работа. Изкопах спомена му за феите по-чисто от гоблин, който изсмуква охлюв от черупката му. Ако се покажем на входната врата на Артемис, танцувайки канкан, пак няма да си ни спомни. Ще трябва някакъв засаден спусък, за да предизвика дори частично връщане.

Кореноплод не обичаше да спорят с него.

— Първо, не ме наричай Юлиус. Второ, прави, каквото ти казвам, конче, или ще ти орежа бюджета. Трето, какво, в името на Вейка, е канкан?

Вихрогон завъртя очи.

— Забравете. Ще организирам подобренията.

— Мъдър ход — каза Кореноплод и извади вибриращ телефон от колана си. Слуша няколко секунди и изсумтя някои потвърждения на говорителя.

— Забрави Фоул за момента — каза той и затвори телефона. — Риск е локализирал генерал Стълбус. Той е в П37. Зеленика, вие сте с мен. Вихрогоне, ти ни последвай в техническата совалка. Както изглежда, генералът иска да говори.

Град Убежище се събуждаше за сутрешния пазар. Въпреки че да го наречем точно сутрешен е малко подвеждащо, след като имаше само изкуствена светлина толкова дълбоко под земята. По човешките стандарти Убежище беше малко повече от село със своите малко повече от десет хиляди жители. Но във феин план, Убежище беше най-големият метрополис от оригиналната Атлантида, повечето от която лежеше заровена под триетажен совалков док в новата Атлантида.

Полицейското возило на началника Кореноплод на ПНЕ се вряза в трафика в часа пик и му поле автоматично отклоняваше другите превозни средства от пътя си в бавната лента. Зеленика и Кореноплод седяха отзад и се молеха пътуването да мине по-бързо. С всяка минута ситуацията ставаше все по-странна. Първо, Стълбус бяга, а после локаторът му се появява и иска да говори с началника Кореноплод.

— Какво мислите? — попита Кореноплод накрая. Една от причините да е толкова добър началник беше, че уважава мнението на офицерите си.

— Не знам. Може да е капан. При всички случаи, не можете да влезете там сам.

Кореноплод кимна.

— Знам. Дори аз не съм толкова упорит. Както и да е, Риск сигурно ще е подсигурил ситуацията, докато пристигнем. Не обича да чака висшите офицери да пристигнат. Като някой друг, който познавам, а, Зеленика?

Зеленика наполовина се усмихна, наполовина направи гримаса. Беше порицавана повече от веднъж, защото не следваше заповедта да изчака подкрепление.

Кореноплод издигна звукоизолираща бариера между тях и пилотът.

— Трябва да поговорим, Зеленика. За работата с майора.

Зеленика погледна началника си в очите. В тях се долавяше тъга.

— Не съм го получила — отсече тя, неспособна да скрие облекчението си.

— Не. Не, взехте го. Или ще го вземете. Официалното обявление е утре. Първата жена майор в историята на Разузнаването. Голямо постижение.

— Но, началник, не мисля, че…

Кореноплод я накара да замълчи с мах на пръста си.

— Искам да ти кажа нещо, Зеленика. За моята кариера. Всъщност е метафора за твоята кариера, така че слушай внимателно и виж дали ще можеш да я разбереш. Преди много години, когато все още си носела бебешки костюми с подплатени задни части, аз бях способен пилот в Разузнаването. Обожавах миризмата на чист въздух. Всеки момент, прекаран под лунната светлина, беше златен.

Зеленика не изпитваше затруднение да се постави на мястото на началника. Чувстваше се точно по същия начин за собствените си пътешествия до повърхността.