Йон Колфер - Измамата на Опал

Зеленика върна вниманието си към стенния екран.

— Така, кой е посещавал генерал Стълбус?

— Един от хилядата му племенници. Гоблин на име Буун. Очевидно, това значи благородна вежда на гоблински жаргон.

— Помня го — каза Зеленика. — Буун. В „Митници и акцизи“ смятат, че той е един от гоблините зад контрабандната операция на Бюа Кел. Няма нищо благородно в него.

Вихрогон отвори една папка на стенния екран с лазерната си показалка.

— Ето го списъка с посещенията. Буун се чекира в седем и петдесет, време на Нисшите елементи. Поне това мога да ти покажа на видео.

Зърнест екран показа обемист гоблин в достъпния коридор на затвора, който нервно ближеше очните си ябълки, докато охранителният лазер го сканираше. Щом беше потвърдено, че Буун не се опитва да внесе нищо, входът за посетители се отвори.

Вихрогон превъртя надолу списъка.

— И виж тук. Чекира се обратно в осем и петнадесет.

Буун си тръгна бързо и беше очевидно, се чувстваше некомфортно в учреждението. Камерата на паркинга показа как се връща на четири крака до колата си.

Зеленика прегледа списъка внимателно.

— Значи, казваш, че Буун се е чекирал пак в осем и петнадесет?

— Точно го казах, нали, Зеленика? — отвърна раздразнено Вихрогон. — Ще го кажа бавно отново. Осем и петнадесет.

Зеленика грабна лазерната показалка.

— Ако това е вярно, тогава как е успял да се чекира обратно в осем и двадесет?

Беше вярно. Осем реда по-надолу в списъка името на Буун се появяваше пак.

— Вече го видях. Бъг е — промърмори Вихрогон. — Това е всичко. Не може да си е тръгнал два пъти. Не е възможно. Появява се понякога, бъг, нищо повече.

— Освен ако вторият път не е бил той.

Кентавърът скръсти ръце защитно.

— Мислиш, че вече не съм се сетил? Всеки, който влиза или излиза от Ревльов връх бива сканиран дузина пъти. Взимаме поне осемдесет лицеви черти за сравнение с всяко сканиране. Ако компютърът казва, че е Буун, значи е Буун. Няма начин гоблин да бие системата ми. Имат достатъчно мозък едва, за да вървят и говорят едновременно.

Зеленика използва показалката, за да прегледа отново записа с влизането на Буун. Тя увеличи главата му и използва фотоманипулираща програма, за да изчисти изображението.

— Какво търсите? — попита Кореноплод.

— Не знам, началник. Нещо. Каквото и да е.

Отне няколко минути, но Зеленика намери нещо. Веднага разбра, че е била права. Интуицията й бърчеше като рояк пчели в дъното на врата й.

— Вижте тук — каза тя и увеличи веждата на Буун. — Мехур на люспите. Този гоблин сменя кожата си.

— Е, и? — каза мрачно Вихрогон.

Зеленика отвори отново файла с излизането на Буун.

— Вижте сега. Няма мехур.

— Изгорил е мехура. Голяма работа.

— Не. Повече от това е. Когато влиза вътре, кожата на Буун е почти сива. Сега е светлозелена. Дори има камуфлажна шарка на гърба си.

Вихрогон изсумтя.

— Има много добър камуфлаж в града.

— Какво имате предвид, капитане? — попита Кореноплод и изтръгна пурата си.

— Буун е сменил кожата си в стаята за свиждания. Къде е кожата?

Измина дълъг момент на тишина, докато останалите осъзнаваха последиците от този въпрос.

— Би ли проработило? — попита Кореноплод настойчиво.

— Богове, мисля, че би могло. — Вихрогон почти онемя.

Той извади клавиатура, дебелите му пръсти летяха по гномските букви. Нов видеопрозорец се появи на екрана. На него се виждаше как друг гоблин напускаше стаята. Той много приличаше на Буун. Много, но не точно. Нещо не беше съвсем наред. Вихрогон приближи главата на гоблина. На голямо увеличение беше ясно, че кожата му не пасва. Като цяло липсваха парчета и изглеждаше, че гоблинът държи заедно ръбове през кръста си.

— Направил го е. Не мога да повярвам.

— Всичко е било планирано — каза Зеленика. — Не е било действие по възможност. Буун изчаква, докато кожата му започва да се сменя. Тогава посещава чичо си и отлепят кожата. Генерал Стълбус си слага кожата и просто излиза от предната врата, заблуждавайки всичките ти скенери по пътя си. Когато името на Буун се появява отново, ти си мислиш, че е бъг. Просто, но абсолютно гениално.

Вихрогон се отпусна в специално проектирания си офисен стол.

— Това е невероятно. Гоблините могат ли да го направят?

— Шегуваш ли се? — каза Кореноплод. — Добра гоблинска шивачка може да отлепи кожа без една-единствена сълза. От това си правят дрехите. Когато се загрижат да носят някакви.

— Знам това. Имах предвид, биха ли могли гоблините да измислят всичко това сами? Не мисля така. Трябва да хванем Стълбус и да разберем кой е планирал всичко това.