Йон Колфер - Измамата на Опал

Малкият екран на играта показа, че кутията е пълна с пари.

— Не — каза Артемис. — Само пари в брой.

Бътлър повдигна вежда.

— Знаете какво казват — никога не можеш да имаш прекалено много кеш.

Артемис вече се беше преместил на друга кутия.

— Не днес, стари приятелю. Но да запазим наема на нашата кутия, в случай че трябва да се върнем.

Следващата кутия беше пълна с легални документи, вързани с ленти. Тази след нея беше претрупана с освободени диаманти върху поднос. Артемис взе златото в четвъртата кутия. Фигуративно казано. Вътре в кутията имаше дълга тръба, която съдържаше навито платно.

— Мисля, че го намерихме, Бътлър. Мисля, че може да е това.

— Ще имаме достатъчно време да се вълнуваме, когато картината виси на стената в имението Фоул. Побързайте, Артемис, ръцете започват да ме болят.

Артемис запази спокойствие. Разбира се, Бътлър беше прав. Бяха още далеч от притежаването на „Феиния крадец“, ако наистина картината беше изгубеният шедьовър на Ерве. Можеше да е просто пастелна рисунка на хеликоптер на някой горд дядо.

Артемис премести рентгеновата машина на дъното на кутията. Нямаше маркировки на производителя, но често майсторите бяха твърде горди и не можеха да устоят на изкушението да поставят подпис някъде. Дори ако никой друг не знаеше, че има такъв подпис, освен тях. Артемис търсеше двайсет секунди преди да намери това, което търсеше. Вътре в самата врата, на задния панел беше гравирана думата Блокен.

— Блокен — каза момчето триумфално. — Бяхме прави.

В света имаше само шест фирми, които можеха да произвеждат депозитни кутии от такова качество. Артемис беше хакнал компютрите им и намери Интернационалната банка в списъка с клиентите им. Блокен беше малка семейна компания във Виена, която също произвеждаше кутии за няколко банки в Женева и Каймановите острови. Бътлър направи малко посещение в работилницата им и открадна два ключа. Разбира се, ключовете бяха метални и нямаше да убегнат на детектор, освен ако по някаква причина се допускаше метал.

Артемис бръкна в устата си с два пръста, размествайки шините от горните си зъби. Зад самите шини имаше пластмасов фиксатор, към който бяха прикрепени два ключа. Главните ключове.

Артемис завъртя челюстта си за няколко секунди.

— Така е по-добре — каза той. — Помислих, че няма да мога го понеса.

Следващият проблем беше разстоянието. Имаше почти два метра и половина разстояние между дупката за главния ключ на стената и депозитната кутия. Не само беше невъзможно за един човек да отвори вратата сам, а и всеки, който стоеше до дупката за главния ключ, щеше да бъде напълно видим за охраната.

Артемис извади скутера от раницата си. Дръпна рязко един щифт от муфата и откачи кормилната колона от стойката за крака. Това не беше обикновен скутер. Приятел инженер на Бътлър го беше конструирал от много специфични планове. Стойката за крака беше напълно обикновена, но кормилната колона се превръщаше в телескоп при натискането на бутон, който освобождаваше пружини. Артемис разви едната дръжка и я закачи на другия край на колоната. Имаше цепнатина във всяка дръжка, в които Артемис пъхна по един ключ. Сега всичко, което трябваше да направи, беше да пъхне всеки ключ в съответстващата му ключалка и да ги завърти едновременно.

Артемис сложи един ключ в кутията на Крейн и Спароу.

— Готов ли си? — попита той Бътлър.

— Да — отвърна телохранителят. — Не отивай и стъпка по-далеч, отколкото трябва.

— Три, две, едно. Давай.

Артемис натисна пружиноосвобожаващия бутон на кормилната колона. Той се размърда през пейката и изтегли телескопичния прът. Докато момчето се движеше, Бътлър въртеше туловището си, така че Артемис да остане защитен от архитектурния план. Той премести плана дотолкова, че да покрие ключалката на главния ключ, без да открива безкраките обувки на Артемис. Въпреки това, целевата кутия, заедно с телескопичния прът, беше видима за времето, което отне на Артемис да постави втория ключ.

Ключалката на главния ключ беше един метър отвъд стоманената пейка. Артемис се наведе, доколкото можа, без да изгуби баланса си, и постави втория ключ в ключалката му. Пасна идеално. Артемис бързо се дръпна назад. Сега Бътлър можеше отново да закрие кутията на Крейн и Спароу. Целият план разчиташе на предположението, че пазачите ще се концентрират основно върху Бътлър и няма да забележат тънък прът да се разтяга към главната ключалка. Помагаше и фактът, че прътът беше точно същият цвят като депозитните кутии.