Йон Колфер - Измамата на Опал

— Гледай каквото си искаш — каза Артемис нагло.

— О, ще го направя, момче. Само да се изплюеш на пода и ще те изхвърля от помещението. Насила.

— О, за бога, Кърт — каза Бертолд. — Не бъди толкова драматичен. Знаеш, това не са мрежови телевизионни камери.

Бертолд ги поведе през вратата на трезора.

— Извинявам се за Кърт. Провали се на изпита за специалните сили и свърши тук. Понякога си мисля, че би се зарадвал някой да обере мястото, за да види малко екшън.

Вратата беше кръгла стоманена плоча. С диаметър поне около пет метра. Въпреки размера си, вратата се плъзна леко при допира на Бертолд.

— Перфектно балансирана — обясни банковият служител. — И дете може да го отвори до пет и тридесет, когато се изключва за през нощта. Естествено, трезорът е с времево зададено заключване. Никой не може да отвори трезора до осем и тридесет сутринта. Нито дори президентът на банката.

Вътре в трезора имаше редове и редове депозитни сейфове в различни форми и размери. Всяка кутия имаше правоъгълна ключалка отпред, оградена от фиброоптични светлини. В момента всички те светеха червени.

Бертолд извади ключ от джоба си; беше закачен за колана му чрез преплетен стоманен кабел.

— Разбира се, формата на ключа не е единственото важно нещо — каза той и сложи ключа в главната ключалка. — Ключалките се управляват от микрочип.

Бътлър извади подобен ключ от портфейла си.

— Готови ли сме?

— Когато вие сте готов, сър.

Бътлър прокара пръст по няколко кутии, докато не достигна номер седемстотин.

— Готов съм.

— Много добре, сър. По мой знак. Три, две, едно. Обърнете.

Двамата завъртяха ключовете си едновременно. Предпазната мярка с главния ключ беше, за да се предпазят кутиите от крадец, който може да ги отвори с един ключ. Ако двата ключа не се завъртяха по едно и също време, кутията нямаше да се отвори.

Светлините около двата ключа се смениха от червени в зелени. Вратата на депозитната кутия на Бътлър се отвори.

— Благодаря ви, Бертолд — каза Бътлър и се протегна към кутията.

— Разбира се, сър — отвърна той и почти се поклони. — Ще бъда отвън. Дори с камерата, имаме триминутно инспекционно правило. Така че, ще се видим след сто и осемдесет секунди.

Щом банковият служител изчезна, Артемис погледна бодигарда си озадачено.

— Алфонс? — каза с крайчеца на устата си. — Не си спомням да съм избирал име за героя си.

Бътлър нагласи секундомера на хронографа си.

— Импровизирах, Артемис. Реших, че ситуацията го изисква. Ако мога да кажа, имитирате много добре раздразнен тийнейджър.

— Благодаря, стари приятелю. Старая се.

Бътлър взе архитектурна скица от кутията и я разгъна, докато големината й не достигна почти два квадратни метра. Държеше я с изпънати ръце, уж изучавайки дизайна, изобразен на скицата. Артемис погледна камерата, монтирана на тавана.

— Вдигни ръцете си още пет сантиметра и стъпи вляво.

Бътлър направи това небрежно, прикривайки движенията си с кашлица и движение на пергамента.

— Добре. Перфектно. Остани точно там.

Когато Бътлър беше наел кутията при последното си посещение, беше направил много снимки на трезора със скрита камера. Артемис ги беше използвал, за да направи дигитална реконструкция на стаята. Според изчисленията му, сегашната позиция на Бътлър му предоставяше защитено поле от десет метра. В този обсег движенията му щяха да бъдат скрити от камерата. В момента, охраната можеше да вижда само маратонките му.

Артемис облегна гърба си на стена от депозитни сейфове между две стоманени пейки. Хвана с двете си ръце облегалките на пейките, повдигна се и се измъкна от прекалено големите кецове. Момчето внимателно се плъзна по пейката.

— Дръжте главата си наведена — посъветва го Бътлър.

Артемис затършува из раницата си за видеокуба. Въпреки че кутията беше наистина компютърна игра, първоначалната й функция беше рентгенов панел с виждане в реално време. Рентгеновите панели бяха от честа употреба в по-горните престъпни ешелони и беше относително лесно за Артемис да го дегизира като тийнейджърска играчка.

Артемис активира рентгена и го плъзна под вратата на депозитната кутия до Бътлър. Телохранителят беше наел собствената си кутия два дни след Крейн и Спароу. Беше логично кутиите да са една до друга, освен ако Крейн и Спароу не бяха поискали специфичен номер. В такъв случай, бяха обратно в началото. Артемис сметна, че този първи опит да откраднат „Феиния крадец“ имаше четиридесет процента шанс за успех. Нямаше идеални шансове, но единствената му възможност беше да продължи. Най-малкото, щеше да научи повече за защитата на банката.