Йон Колфер - Измамата на Опал

Разбира се, Артемис Фоул знаеше за съществуването на „Феиния крадец“ и наскоро беше научил местоположението й. Беше неустоим тест за способностите му. Ако успееше да открадне изгубения шедьовър, щеше да стане най-младият крадец в историята, който е успявал.

Телохранителят му, гигантският евроазиатец Бътлър, не беше много доволен от последния проект на младия си господар.

— Това не ми харесва, Артемис — каза той с басовите си гробовни тонове. — Инстинктите ми казват, че това е капан.

Артемис сложи батерии на видеоиграта, която държеше.

— Разбира се, че е капан — каза четиринадесетгодишният ирландец. — „Феиния крадец“ впримчва крадците от години. Това го прави интересно.

Пътуваха около главния площад на Мюнхен Мариенплац в нает Хамър Х2. Военното превозно средство не беше в стила на Артемис, но щеше да бъде съвместимо със стила на хората, на които се преструваха. Артемис седеше на задната седалка и се чувстваше абсурдно, защото не беше облечен с обичайния си костюм от две части, а с нормални тийнейджърски дрехи.

— Това облекло е абсурдно — каза той, като закопча ципа на анцуга си. — Какъв е смисълът от качулка, която не е водоустойчива? И всички тези логота? Чувствам се като ходеща реклама. И тези дънки не ми стават. Смъкват се чак до коленете ми.

Бътлър се усмихна, поглеждайки в огледалото за обратно виждане.

— Мисля, че изглеждате добре. Джулиет би казала, че изглеждате лош.

Джулиет, по-малката сетра на Бътлър, беше на турне в Мексико с аматьорска кеч трупа и се опитваше да пробие при големите.

— Определено се чувствам лошо — призна Артемис. — Като тези високи кецове — как се предполага да тичаш бързо, когато подметките ти са седем сантиметра дебели? Имам чувството, че съм на кокили. Наистина, Бътлър, веднага щом се върнем в хотела, свалям тези дрехи. Липсват ми костюмите ми.

Бътлър отби в Им Тал, където се намираше Интернационалната банка.

— Артемис, ако не се чувствате удобно, можем да отложим тази операция.

Артемис закопча компютърната си игра в раница, която вече съдържаше други типични тийнейджърски неща.

— Абсолютно не. Отне един месец да се организирам за тази възможност.

Три седмици по-рано Артемис направи анонимно дарение на Училището за млади господа „Сейнт Бартълби“ с условието да заведат третокурсниците на екскурзия за Изложението на европейските училища в Мюнхен. Директорът с радост уважи желанието на дарителя. И сега, докато останалите момчета разглеждаха всякакви технологични чудеса на изложението на стадиона „Олимпия“, Артемис беше на път за Интернационалната банка.

Доколкото знаеше директорът Гуини, Бътлър караше ученик, който не се чувстваше добре, обратно в хотелската му стая.

— Крейн и Спароу сигурно местят картината по няколко пъти в годината. Аз определено бих направил така. Кой знае къде ще бъде след шест месеца?

Крейн и Спароу бяха британска адвокатска фирма, които използваха бизнеса си, за да прикрият изключително успешен ентърпрайз за обири и търговия с крадени вещи. Артемис отдавна подозираше, че имат Феиния крадец. Потвърждение пристигна преди месец, когато един частен детектив, който беше рутинно нает да шпионира Спароу и Крейн, ги бе забелязал да местят тубус в банката. Вероятно Феиния крадец.

— Може да не получа друг такъв шанс, докато стана възрастен — продължи ирландското момче. — А толкова дълго чакане не се поставя под въпрос. Франц Херман е откраднал „Феиния крадец“, когато е бил на осемнадесет. Трябва да бия този рекорд.

Бътлър въздъхна.

— Престъпният фолклор казва, че Франц е откраднал картината през 1927г. Той само е посегнал към куфарче. В днешно време има нещо повече, с което да се борим. Трябва да разбием сейф за депозити в една от най-добре охраняваните банки в света, посред бял ден.

Артемис Фоул се усмихна.

— Да. Много биха казали, че е невъзможно.

— Определено биха — каза Бътлър и намери място на колата на паркинга. — Много здравомислещи хора. Особено за някого на училищно пътуване.

Те влязоха в лобито на банката през въртящата се врата, напълно открити за охранителните камери. Бътлър водеше, крачейки решително по златно украсения мраморен под към гишето за запитвания. Артемис се влачеше отзад, клатейки глава на някаква музика на портативния си плейър. Всъщност, дискът беше празен. Артемис носеше огледални слънчеви очила, които скриваха очите му, но му позволяваха да огледа интериора на банката незабелязано.