Йон Колфер - Измамата на Опал

— Скалпел — каза и протегна свободната си ръка. Глас му подаде инструмента. Мърв си пое дълбоко дъх, задържа го и направи едноинчов разрез в плътта на Опал. Завъртя показалеца си в дупката и извади електронната капсула. Беше обвита в силикон и едва с размера на болкоуспокояващо.

— Запечатай го — заповяда.

Глас се наведе близо над раната и сложи палец на всеки край.

— Излекувай я — прошепна той и сини искрици феина магия започнаха да правят кръгове около пръстите му, потъвайки в раната. След секунди пластовете кожа се затвориха заедно, само бледорозов белег показваше, че изобщо е имало разрез — белег, почти идентичен на този, който вече съществуваше. Собствената магия на Опал се беше изтощила преди месеци, след като не беше в състояние да изпълни ритуала за възстановяване на силата.

— Госпожице Гномски — каза Мърв оживено. — Време за ставане. Хоп-хоп!

Той освободи Опал напълно от колана й. Феята в безсъзнание се строполи на капака на почистващата количка. Мърв я зашлеви през устата, оставяйки розовина по бузата й. Дишането на Опал леко се ускори, но очите й останаха затворени.

— Разтърси я — каза Глас.

Мърв измъкна полицейска вълшебна пръчица от якето си. Той я зареди и докосна Опал по лакътя. Тялото на феята се замята на пристъпи и Опал Гномски се събуди като от кошмар.

— МЪХ! — изкрещя тя. — ТИ МЕ ПРЕДАДЕ!

Мърв я грабна за раменете.

— Ние сме, госпожице Гномски, Мървал и Първоглас. Време е!

Опал го изгледа ужасена.

— Калкан? — каза тя след няколко дълбоки вдишвания.

— Точно така. Мърв и Глас. Трябва да вървим.

— Да вървим? Какво имаш предвид?

— Да си тръгнем. Имаме около минута.

Опал разтърси глава, прогонвайки замаяността след транса.

— Мърв и Глас. Трябва да вървим.

Мърв й помогна да слезе от капака.

— Точно така. Клонингът е готов.

Глас отлепи фолио, което покриваше фалшиво дъно на количката. Вътре лежеше реплика на Опал Гномски, облечена в кома-костюма на клиниката на доктор Аргон. Клонингът беше идентичен до последния фоликул. Глас премахна кислородна маска от лицето на клонинга, издърпа го от мястото му и започна да я пристяга в ремъците.

— Забележително — каза Опал и погали кожата на клонинга с кокалчетата на пръстите си — Толкова ли съм красива?

— О, да — каза Мърв. — Толкова и повече.

Изведнъж Опал нададе пронизителен писък.

— Идиоти! Очите му са отворени! Може да ме види!

Глас бързо затвори клепачите на клонинга.

— Не се тревожете, госпожице Гномски, не може да каже на никого, дори ако мозъкът му разпознае какво вижда.

Опал се покатери замаяно на количката.

— Но очите му могат да регистрират изображения. Вихрогон може да реши да провери. Този проклет кентавър!

— Не се косете, госпожице Гномски! — каза Глас, като сгъна фалшивото дъно над господарката си. — Много скоро това ще е най-малката грижа на Вихрогон.

Опал си сложи кислородната маска.

— По-късно — каза тя, гласът й беше заглушен от пластмасата — Ще говорим по-късно.

Гномски потъна в естествен сън, изтощена дори от това малко усилие. Можеше да минат часове, докато феята се събудеше. След кома с такава дължина, беше много вероятно дори Опал да не е толкова умна, колкото някога беше.

— Време? — каза Мърв.

Глас погледна към лунометъра.

— Остават трийсет секунди.

Мърв приключи да закопчава ремъците, както си бяха. Като спря само за да избърше пот от веждата си, направи втори разрез със скалпела си, този път в ръката на клонинга, за да сложи там сънотърсача. Докато Глас запечатваше раната със струя магически искрици, Мърв подреждаше почистващите принадлежности върху фалшивото дъно на количката.

Глас изригна нетърпеливо.

— Остават осем секунди, седем. Богове, това е последният път, когато измъквам шефката от клиника и я заменям с клонинг.

Мърв завъртя количката на колелца и я забута към отворения вход.

— Три… Две…

Бяха навън и вече бутаха вратата зад себе си.

— Едно…

Ефрейтор Кафяво Водорасло се изправи леко и веднага започва да изтрезнява.

— Хей… Какво по… Много съм жаден. Някой друг жаден ли е?

Мърв натъпка очилата за нощно виждане в количката, мигайки капка пот от клепача си.

— От въздуха е. Аз се дехидратирам постоянно. Имам ужасни главоболия.

Лишей стисна основата на носа си.

— И аз. Ще напиша писмо веднага, щом се върнат светлините.

Точно тогава светлини се върнаха, примигвайки една след друга по дължината на коридора.