Йон Колфер - Измамата на Опал

Клиниката на Дж. Аргон, град Убежище

Светът на Нисшите елементи; три месеца по-рано

Клиниката на Дж. Аргон не беше държавна клиника. Никой не оставаше там безплатно. Доктор Аргон и екипът му от психолози лекуваха само феи, които можеха да си го позволят. От всички заможни пациенти на клиниката, Опал Гномски беше уникална. Беше си направила фонд за спешни случаи около година преди да бъде приета в клиниката в случай че полудее и трябва да плати за лечение. Умен ход. Ако Опал не беше направила фонда, семейството й несъмнено щеше да я премести в някое по-евтино съоръжение. Не че самото съоръжение имаше някакво значение за Гномски, която прекара една година в лигавене и ДНК анализи. Доктор Аргон се съмняваше, че Опал изобщо щеше да забележи, ако мъжки трол биеше с юмруци по гърдите си пред нея.

Фондът не беше единствената причина за уникалността на Опал. Гномски беше пациентът-знаменитост на клиниката. След опита на триадата Бюа Кел да превземе Убежище името Опал Гномски бе станало най-известните четири срички в подземния свят. В крайна сметка, феята милиардер се съюзи с разочарования офицер Трънак Мъх и финансираше триадата. Гномски предаде собствения си вид, а сега собственият й ум предаваше нея.

През първите шест месеца от затварянето на Гномски клиниката беше обсадена от медии, записващи всеки трепет на феята. ПНЕ охраняваше килията й на смени и всеки член на персонала бе подложен на проверка на самоличността и строги погледи. Никой не беше освободен. Дори самият доктор Аргон беше обект на безразборни ДНК тестове, за да се докаже, че е този, за когото се представя. Полицията не поемаше рискове с Гномски. Ако избягаше от клиниката, не само че щяха да станат за посмешище, а и много опасен престъпник щеше да е на свобода в Убежище.

Но с течение на времето, все по-малко камерни екипи се появяваха всяка сутрин на портите на клиниката. В края на краищата, колко часа лигавене можеше да понесе аудиторията? Постепенно, екипите на полицията бяха сведени от дузина на шест и накрая до един полицай на смяна. Че къде можеше да отиде Опал? Имаше дванадесет камери, насочени към нея двадесет и четири часа в денонощието.

Имаше вграден подкожен сънотърсач в горната част на ръката й и ДНК-то й беше тествано четири пъти дневно. А ако някой наистина измъкнеше Опал, какво щеше да прави с нея? Феята дори не можеше да стои права, а сензорите показваха, че мозъчните й вълни не се различават бяха нищо повече от равни линии.

Доктор Аргон много се гордееше с пациента-трофей и често споменаваше името й на вечерни партита. Откакто Опал Гномски беше приета в клиниката беше станало модерно да имаш роднина на терапия. Почти всяко богато семейство имаше луд чичо на тавана си. Сега този луд чичо можеше да получи най-добрата и луксозна грижа.

Само ако всяка фея в съоръжението беше възприемчива като Опал… На нея й трябваха само няколко венозни тръби и монитор, който беше повече от платен от таксите й за първите шест месеца. Аргон пламенно се надяваше Опал да не се събуди изобщо. Защото ако го направеше, ПНЕ щяха да я изправят пред съд. А когато я обвиняха в измяна, активите й щяха да бъдат замразени, включително фонда на клиниката. Не, колкото по-дълго траеше дрямката на Опал, толкова по-добре за всички, особено за нея. Заради малките си черепи и големи мозъци, феите бяха податливи на много болести като кататония, амнезия и нарколепсия. Затова беше много вероятно комата й да трае няколко години. Дори ако Опал се събудеше, беше също много вероятно паметта й да си остане заключена в някое чекмедже в големия й феин мозък.

Доктор Аргон правеше обиколки всяка вечер. Вече не практикуваше толкова много, но чувстваше, че е добре за персонала да усеща присъствието му. Ако останалите лекари знаеха, че Джърбал Аргон се държи в течение, те също щяха да се държат в течение.

Аргон винаги оставяше Опал за накрая. Някак си го успокояваше да гледа малката фея, заспала в предпазния си колан. Понякога в много стресиращ ден, Аргон дори завиждаше на Опал за необезпокояваното й съществуване. Когато на феята й идваше в повече, мозъкът й просто се изключваше, без жизненоважните функции. Все още дишаше и понякога мониторите показваха, че сънува. Но освен това, по всички други параграфи, тя бе мъртва.

Една съдбовна нощ Джърбал Аргон се чувстваше по-стресиран от обикновено. Жена му искаше развод, защото не й беше казал повече от шест последователни думи в рамките на две години. Съветът заплашваше да прекъсне правителствените субсидии заради всички пари, които изкарваше от звездните си клиенти и имаше болка в бедрото, която очевидно никакво количество магия не можеше да излекува. Магьосниците казваха, че всичко е в главата му. Явно намираха това за забавно.