Йон Колфер - Измамата на Опал

— Все още гледа филма. Това момче е перфектно. Трябва да го направим тази нощ. От ПНЕ може да пратят някой умен за следващата смяна. Ако чакаме още малко, клонингът ще порасне с още два сантиметра и половина.

— Прав си. Провери шпионските камери.

Глас повдигна капака на нещо, което приличаше на санитарска количка, окичена с мопове, парцали и спрейове. Скрит под поднос с вакуумни дюзи имаше цветен монитор, разделен на няколко прозореца.

— Е? — изсъска Мърв.

Глас не отговори веднага, давайки си време да провери екраните. Видеопотокът беше от много микрокамери, които Опал беше инсталирала около клиниката преди затварянето си. Шпионските камери бяха всъщност генетично проектиран органичен материал. Така че картината, която изпращаха, беше наистина буквално на живо. Първите в света живи камери. Напълно неоткриваеми за детектори за бръмбари.

— Само нощен екип — каза той най-накрая. — Никой в този сектор, освен ефрейтор Идиот ей там.

— Ами паркингът?

— Чисто е.

Мърв протегна ръката.

— Добре, братко. Това е. Няма връщане назад. Вътре ли сме? Искаме ли Опал Гномски обратно?

Глас издуха кичур черна коса от кръглото си око.

— Да, защото, ако се върне сама, Опал ще намери начин да ни накара да страдаме — каза той, стискайки ръката на брат си. — Така че да, вътре сме.

Мърв извади дистанционно от джоба си. Устройството беше свързано със звуков приемник, вграден във фронтона на клиниката. Приемникът, от своя страна, беше свързан с балон киселина, който лежеше върху главния захранващ куб на клиниката на разклонителната кутия на паркинга. Втори балон стоеше над резервния куб в мазето за поддръжка. Като санитари на клиниката беше лесно за Мърв и Глас да поставят балоните с киселина предната вечер. Разбира се, клиниката на доктор Аргон беше свързана и към главната мрежа, но ако се изключеха кубовете, щеше да има двуминутен интервал преди главното захранване да започне да действа. Нямаше нужда за повече сложни договорености; в края на краищата, това беше медицинско съоръжение, а не затвор.

Мърв си пое дълбоко дъх, удари леко предпазния капак и натисна червения бутон. Дистанционното изпрати команда през инфрачервени лъчи, активирайки два звукови експлозива. Експлозивите изпратиха звукови вълни, които взривиха балоните и те стовариха киселинното си съдържание върху захранващите кубове на клиниката. След двадесет секунди двата куба бяха напълно разядени и цялата сграда потъна в мрак. Мърв и Глас бързо сложиха очила за нощно виждане.

Когато захранването се изключи, дълги зелени светлини започнаха леко да пулсират по пода, насочвайки пътя към изходите. Мърв и Глас се движеха бързо и целенасочено. Глас насочваше количката, а Мърв отиде право при ефрейтор Кафяво водорасло.

Лишей дърпаше видеоочилата над очите си.

— Хей — каза той, дезориентиран от внезапния мрак — Какво става тук?

— Спиране на тока — каза Мърв, като се блъсна в него с премерена тромавост. — Тези жици са истински кошмар. Казвах на доктор Аргон, но никой не иска да харчи пари по поддръжката, когато има луксозни маркови коли за купуване.

Мърв не бърбореше за забавление; чакаше разтворимото приспивателно, което беше притиснал до китката на Лишей, да подейства.

— Говори ми — каза Лишей, мигайки много по-учестено от обикновено — Лобирам за нови шкафове в Централното управление. Много съм жаден. Някой друг жаден ли е? — Лишей замръзна, вцепенен от серума, който се разпространяваше в организма му. Полицаят щеше да се възстанови от него след по-малко от две минути и веднага щеше да започне да се чуди. Нямаше да има никакъв спомен за безсъзнанието си и с малко късмет нямаше да забележи времевия пропуск.

— Тръгвай — каза ясно Глас.

Мърв вече го нямаше. С лекота въведе кода на доктор Аргон във вратата на Опал. Той направи това по-бързо, отколкото Аргон някога щеше, в резултат на часове, прекарани в упражнение върху открадната клавиатура в апартамента си. Кодът се променяше всяка седмица, но братята се увериха да са пред нейната стая, когато Аргон правеше обиколките си. Феите обикновено имаха кода до средата на седмицата.

Светлината на таблото, захранвано от батерия, светна зелена и вратата се плъзна. Опал Гномски висеше кротко пред него, провесена от колана си като буболечка в екзотичен пашкул.

Мърв я свали долу с лебедка в количката. Движейки се оживено и с упражнявана прецизност, нави ръкава на Опал и откри белега в горната част на ръката й, където беше поставен сънотърсачът. Той хвана твърдата буца между палеца и показалеца си.