Йон Колфер - Измамата на Опал

— Кентавърът Вихрогон си е все така противен — продължи Глас Калкан — Предлагам особено гадно…

Опал вдигна изящния си пръст, за да го прекъсне.

— Не. Още нищо няма да се случи с Вихрогон. Той ще бъде победен само от интелекта. Два пъти в живота ми някой е успявал да ме надхитри. И двата пъти беше Вихрогон. Просто да го убия не изисква никаква гениалност. Искам го победен, унижен и сам. — Тя плесна с ръце с възхитено очакване. — И тогава ще го убия.

— Наблюдавахме комуникациите на Артемис Фоул. Както изглежда, през последната година човешкото момче се опитва да намери определена картина. Проследихме картината до Мюнхен.

— Картина? Наистина? — зъбни колелца се въртяха в ума на Опал. — Е, да се уверим, че ще стигнем до нея преди него. Може би можем да добавим нещо към неговото произведение на изкуството.

Глас кимна.

— Да. Няма проблем. Ще отида тази вечер.

Опал се изтегна на дивана като котка на слънчева светлина.

— Добре. Това се оказва един прекрасен ден! Сега, изпратете хирурга.

Братята се спогледаха.

— Госпожице Гномски? — каза Мървал нервно.

— Да, какво има?

— Хирургът. Този вид операция не може да бъде обърната, дори от магия. Сигурна ли сте, че не искате да обмислите…

Опал скочи от дивана. Бузите й бяха пурпурни от гняв.

— Да го обмисля? Искаш да го обмисля? Какво мислиш правих през изминалата година? Обмислях! Двайсет и четири часа на ден. Не ме интересува магията. Не магията ми помогна да избягам, а науката. Науката ще бъде моята магия. Сега, без повече съвети, Мърв, или брат ти ще стане единствено дете. Ясно ли е?

Мърв беше зашеметен. Никога не беше виждал Опал толкова ядосана. Комата я беше променила.

— Да, госпожице Гномски.

— Сега, извикай хирурга.

— Веднага, госпожице Гномски.

Опал отново легна на дивана. Скоро всичко в света щеше да се нареди. Скоро враговете й щяха да бъдат или мъртви, или опозорени. Веднага щом тези променливи станеха консонанти, можеше да продължи с новия си живот. Гномски потърка краищата на острите си уши. Как ли щеше да изглежда, чудеше се тя, като човек?

Мюнхен, Германия; настояще

Крадците си имат свой собствен фолклор: истории за гениални обири и смъртоносни грабежи. Една такава легенда разказва за египетския крадец на котки Фаисил Махмуд, който се изкатерил по купола на базиликата „Св. Петър“, за да падне върху посещаващ епископ и да открадне владишкия му жезъл.

Друга история се занася до самоуверената жена Червената Мери Конъли, която се обличала като дукеса и си проправила път до коронацията на Краля на Англия с приказки. Дворецът отрича такова събитие да се е състояло, но оттогава понякога по аукциони се появява корона, която много прилича на тази в Лондонската кула.

Може би най-вълнуващата легенда е историята на изгубения шедьовър на Ерве. Всяко дете в началното училище знае, че френският импресионист Паскал Ерве рисувал изключително красиви картини на народа на феите. И всеки търговец на изкуство знае, че картините на Ерве са само втори по стойност след тези на Ван Гог, възлизащи на над петдесет милиона евро.

Има петнадесет картини от феината серия на Ерве. Десет се съхраняват във френски музеи, пет са в лични колекции. Но има слухове, че съществува шестнадесета. В по-висшите престъпни ешелони се носи мълва, че има още една картина на Ерве: „Феиния крадец“, изобразяваща фея, която краде човешко дете. Легендата разказва, че Ерве дал картината като подарък на красива туркиня, която срещнал на Шанз Елизе.

Момичето незабавно разбило сърцето на Ерве и продало картината на британски турист за двадесет франка. След няколко седмици картината била открадната от дома на англичанина. И оттогава била задигана от лични колекции по целия свят. Откакто Ерве нарисувал шедьовъра си, се вярва, че „Феиния крадец“ е била крадена петнадесет пъти. Но това, което прави тези кражби различни от милиардите, които се случвали по онова време, е, че първият крадец решил да задържи картината. Така решили и всички останали.

„Феиния крадец“ се превърнала в трофей за топ крадците по целия свят. Само дузина знаят за съществуването й и само шепа знаят местоположението й. Картината е за крадците това, което е наградата Търнър за художниците. Който успее да открадне успешно картината, се превръща в най-добрия крадец на своето поколение. Не много знаят за това предизвикателство, но тези, които знаят, много се интересуват.