Йон Колфер - Измамата на Опал

Капитан Бодлива Зеленика беше готова за повишение. Това беше кариерният обрат на века. Преди по-малко от година тя беше в центъра на две разследвания на Министерството на вътрешните работи, но сега след шест успешни операции Бодлива Зеленика беше златната фея в отряда на Разузнаването на Полицията на Нисшите елементи. Съветът скоро щеше да се събере, за да реши дали тя трябва да стане първата жена майор в историята на Гноморазузнаването. Но ако трябва да сме честни, перспективата не й допадаше изобщо. Майорите рядко получаваха възможността да сложат чифт крила и да летят между сушата и звездите. Вместо това, прекарваха времето си като изпращаха младши офицери на мисии на повърхността. Зеленика беше решена да откаже предложението, ако й го предложеха. Можеше да живее с по-ниска заплата, ако това означаваше да посещава повърхността редовно.

Зеленика реши, че ще е умно да съобщи на началника Юлиус Кореноплод за решението си. Началникът нямаше да приеме новините добре. Той не приемаше никакви новини добре: дори добрите новини биваха приети с едно грубо благодаря и затръшната врата.

Онази сутрин Зеленика застана пред офиса на Кореноплод и започна да събира куража да почука. Въпреки че беше висока точно метър, точно под средната височина на феите, Зеленика беше доволна от сантиметъра и половина, който й предоставяше заострената й кестенява коса. Преди да успее да почука, вратата зейна отворена и розовобузестото лице на Кореноплод се появи на входа.

— КАПИТАН БОДЛИВА ЗЕЛЕНИКА! — изрева той и късата му сива коса потрепери. — ЕЛАТЕ ТУК! — тогава забеляза, че Зеленика стои до вратата. — О, ето ви. Влезте. Имаме гатанка за разрешаване. Включва един от приятелите ни гоблини.

Зеленика последва Кореноплод в офиса. Вихрогон, техническият консултант на ПНЕ, беше вече там и беше толкова близо до стенния екран, че можеше да опърли космите в носа си.

— Видео от Ревльов връх — обясни Кореноплод. — Генерал Стълбус е избягал.

— Избягал? — повтори Зеленика. — Знаем ли как?

Вихрогон щракна с пръсти.

— Д’Арвит! За това трябва да мислим, вместо да висим тук и да си играем на Аз, шпионинът.

— Нямаме време за обичайните саркастични приказки, Вихрогоне — сопна му се Кореноплод и тенът му се превърна цвят бургунди. — Това е обществено бедствие. Стълбус е публичен враг номер две, втори само след самата Опал Гномски. Ако журналистите разберат, ще станем посмешището на Убежище. Да не споменавам, че Стълбус може да се свърже с някои от гоблинските си приятелчета и да реактивира триадата.

Зеленика прекоси до екрана и избута Вихрогон с лакът в задните крака. Малкият й разговор с Кореноплод можеше да почака. Имаше да се върши полицейска работа.

— Какво гледаме?

Вихрогон увеличи една секция на екрана с лазерна показалка.

— Ревльов връх. Гоблиноизправително учреждение. Камера осемдесет и шест.

— Която показва?

— Стаята за свиждания. Стълбус влиза, но никога не излиза.

Зеленика разгледа списъка на камерите.

— Няма камера в самата стая?

Кореноплод се закашля, но може и да беше истинско ръмжене.

— Не. Според третата конвенция в Атлантида за правата на феите, задържаните са упълномощени на уединение в стаята за свиждане.

— Значи, не знаем какво става вътре?

— Не, не знаем.

— Кой гений изобщо е измислил системата?

Въпреки сериозността на положението, Кореноплод се подсмихна. Не можеше да устои на възможността да понервира самодоволния кентавър.

— Нашият конски приятел тук проектира автоматизираната система за сигурност на Ревльов връх съвсем сам.

Вихрогон се нацупи, а когато кентавър се цупи, долната му устна почти достига брадичката му.

— Не е от системата. Системата е безопасна. Всеки затворник има стандартния сънотърсач в главата. Дори ако гоблин по някакво чудо успее да избяга, можем дистанционно да го докараме до безсъзнание и после да го приберем.

Зеленика вдигна длани.

— Тогава какъв е проблемът?

— Проблемът е, че сънотърсачът не предава сигнал. Или ако предава, не го хващаме.

— Това е проблем.

Кореноплод запали вредната си гъбена пура. Пушекът веднага беше премахнат от въздушен рециклатор на бюрото му.

— Майор Кафяво Водорасло е навън с мобилната секция и се опитва да поправи сигнала.

Риск Кафяво водорасло наскоро беше повишен във втори командващ след Кореноплод. Не беше от типа, който обичаше да седи на бюро, за разлика от брат си, ефрейтор Лишей Кафяво Водорасло, който не би поискал нищо друго, освен да заседне зад някое хубаво безопасно бюро за остатъка от кариерата си. Ако Зеленика беше принудена да приеме повишението, се надяваше да бъде поне наполовина майор, какъвто е той.