Йон Колфер - Измамата на Опал

Артемис се върна към оригиналната кутия и завъртя дръжката. Макарата и кабелната система вътре в пръта завъртяха другата дръжка по същото време. И двете ключалки светнаха в зелено. Кутията на Крейн и Спароу се отвори. Артемис изпита момент на задоволство. Приспособлението му беше проработило. И пак, нямаше причина да не проработи: всичко беше подчинено на законите на физиката. Невероятно беше как най-непроницаемата електронна защита можеше да бъде преодоляна с прът, макара и шини.

— Артемис — изстена Бътлър. — Държането на ръце във въздуха започва да става неудобно. Така че ако не възразяваш.

Артемис прекъсна умственото си тържествуване. Все още не бяха излезли от трезора. Той върна дръжките обратно към оригиналната им позиция и дръпна лоста към себе си. И двата ключа изскочиха от дупките си. С натискането на един бутон, прътът се върна обратно към обичайната си дължина. Артемис обаче не сглоби обратно скутера още. Прътът можеше да е нужен, ако трябваше да претърсят други кутии.

Артемис разгледа ключалката с рентгеновия панел, преди да разтвори вратата още по-широко. Търсеше жици или вериги, които можеха да активират второстепенни аларми. Имаше една. Прекъсвач, прикрепен към портативен Клаксон. Щеше да бъде извънредно засрамващо за всеки крадец властите да бъдат известени от буйния вик на тръба за мъгливо време. Артемис се усмихна. Изглежда, Крейн и Спароу имаха чувство за хумор. Може би щеше да ги наеме като негови адвокати.

Артемис откачи слушалките от врата си, разпуквайки частите за ушите. Щом жицата вътре беше открита, той уви по малко около всяка страна на прекъсвача. Сега можеше спокойно да раздели прекъсвача, без да прекъсва веригата. Артемис го раздели. Клаксонът остана тих.

Най-накрая кутията стоеше отворена пред него. Вътре един-единствен тубус стоеше подпрян на задната стена. Тубусът беше изработен от плексиглас и в него имаше навито платно. Артемис взе тубуса и задържа платното към светлината. За няколко секунди наблюдава картината през прозрачната пластмаса. Не можеше да рискува да отвори тубуса, докато не бяха на сигурно място обратно в хотела. Прибързаната работа сега можеше инцидентно да повреди картината. Чакаше години, за да се сдобие с „Феиния крадец“, можеше да почака още няколко часа.

— Работата на четката е непогрешима — каза той и затвори кутията. — Силен размах. Дебели лъчи светлина. Или е Ерве, или блестящо копие. Мисля, че успяхме, Бътлър, но няма как да бъда сигурен без рентгенови лъчи и анализ.

— Добре — каза телохранителят и погледна часовника си. — Това може да бъде свършено в хотела. Събирай и да се махаме оттук.

Артемис бутна цилиндъра в раницата си, заедно със сглобения скутер. Той защипа ключовете на фиксатора си и сложи обратно шината върху зъбите си.

Вратата на трезора се отвори точно, когато ирландското момче се плъзна в маратонките си. Главата на Бертолд се показа през дупката.

— Всичко наред ли е тук? — попита банковия служител.

Бътлър сгъна скицата и я пъхна в джоба си.

— Добре сме, Бертолд. Отлично, всъщност. Можете да ни ескортирате до главното ниво.

Бертолд се поклони леко.

— Разбира се. Последвайте ме.

Артемис беше обратно в ролята на заядлив тийнейджър.

— Много ти благодаря, Бърти. Това си беше тотален удар. Обожавам да прекарвам ваканциите си в банки, гледайки документи.

Да го признаем на Бертолд. Усмивката му даже не се поколеба.

Кърт ги очакваше до рентгеновата арка и беше скръстил ръце пред гърдите си, които бяха с размерите на тези на носорог. Изчака, докато Бътлър премина покрай него, и потупа Артемис по рамото.

— Мислиш се за много умен, нали, момче? — каза той, усмихвайки се широко.

Артемис му се усмихна в отговор.

— В сравнение с теб? Определено.

Кърт се наведе с ръце на коленете, докато очите му не бяха на нивото на тези на Артемис.

— Наблюдавах те от охранителната стая. Не направи нищо. Твоят вид никога не прави нищо.

— От къде знаеш? — попита Артемис. — Можеше да разбивам онези депозитни кутии.

— Знам много добре. Знам, защото виждах краката ти през цялото време. Едва се мръдна и с инч.

Артемис грабна ключовете си от подноса и изтича при Бътлър в асансьора.

— Печелиш този път. Но ще се върна.

Кърт сложи ръка около устата си.

— Давай — извика той. — Ще го очаквам.

Централно полицейско управление; град Убежище; Светът на Нисшите елементи