Йон Колфер - Измамата на Опал

Лицето на Гномски се появи на обратната страна на кутията. Димната завеса си беше само това — димна завеса.

— Подполковник Кореноплод — каза тя почти без дъх от злоба, — изглежда, че вие сте жертвата.

— Д’Арвит — изруга Кореноплод и заби по металната кутия с дръжката на пистолета си. Въжетата се стягаха, докато дишането на Кореноплод не се превърна в агонизиращи изблици. Зеленика чу повече от едно ребро да се чупи. Началникът се бореше с порива да падне на колене. Магически сини искрици заиграха по торса му и лекуваха счупените кости.

Зеленика се втурна напред, за да помогне, но преди да стигне до по-висшия си офицер алармиращ бипкащ звук започна да излиза от говорителя на устройството. Колкото повече се приближаваше, толкова по-силен ставаше звукът.

— Стой на страна! — изсумтя Кореноплод. — Стой на страна! Това е спусък.

Зеленика спря в стъпките си в саждите, пробивайки въздуха от безсилие. Но началникът най-вероятно беше прав. Беше чувала за спусъци за близост и преди. Джуджетата ги използваха в мините. Слагаха експлозиви в тунелите, активираха спусъка и после го пускаха, използвайки камък.

Лицето на Опал отново се появи на екрана.

— Слушай своя Юлиус, капитан Бодлива Зеленика — посъветва я феята. — Този момент изисква повишено внимание. Началникът ти е прав: шумът, който чуваш, е именно спусък за близост. Ако дойдеш прекалено близо, той ще се изпари от експлодиращия гел, зареден в металната кутия.

— Спри да даваш лекции и ни кажи какво искаш — изръмжа Кореноплод.

— Ей сега, подполковник, търпение. Грижите ви скоро ще приключат. Всъщност, те вече приключиха, така че защо не изчакате тихичко и последните ви секунди да изтекат?

Зеленика заобиколи началника, поддържайки шума постоянен, докато гърбът й не беше с лице към шахтата.

— Има път навън, началник — каза тя. — Само трябва да помисля. Трябва ми една минута да си подредя нещата.

— Нека ти помогна да си подредиш нещата — каза Гномски присмехулно, детските й черти бяха погрознели от злоба. — В момента приятелчетата ви от полицията се опитват да си пробият път с лазер. Разбира се, няма да успеят навреме. Но можеш да се обзаложиш, че старият ми приятел от училище, Вихрогон, е залепен за видеоекрана си. И какво вижда? Вижда добрата си приятелка Бодлива Зеленика очевидно да държи оръжие срещу началника си. Защо ли би искала това?

— Вихрогон ще разбере — каза Кореноплод. — Бил те е и преди.

Опал затегна окто-връзките от разстояние, принуждавайки началника да падне на колене.

— Може би щеше да разбере. Ако имаше време. Но, за съжаление, за вас времето почти изтече.

На гърдите на Кореноплод се появи дигитален таймер. Там имаше две числа. Шест и нула. Шестдесет секунди.

— Една минута живот, подполковник. Какво е усещането?

Числата започнаха да намаляват.

Тиктакането, шумът и подлото кикотене на Опал си проправяха път като с дрелка в мозъка на Зеленика.

— Изключи го, Гномски. Изключи го или, кълна се, ще…

Смехът на Опал беше невъздържим. Отразяваше се в ръкава като атакуващия вик на харпия.

— Какво ще направиш по-точно? Ще умреш редом с началника си?

Още изпуквания. Още счупени ребра. Сините искрици заобикаляха торса на Кореноплод като във вихрушка.

— Върви си сега — изсумтя Кореноплод. — Зеленика. Заповядвам ти да напуснеш.

— С цялото ми уважение, началник. Не. Това не е свършило.

— Четиридесет и осем — изпя Опал. — Четиридесет и седем.

— Зеленика! Тръгвай!

— Щях да слушам, ако бях на твое място — каза Гномски. — Има други животи в опасност. Кореноплод е вече мъртъв: защо да не спасиш някой, който може да бъде спасен?

Зеленика изстена. Още едно неизвестно във вече претрупаното уравнение.

— Кого мога да спася? Кой е в опасност?

— О, никой важен. Само няколко Кални създания.

Разбира се, помисли си Зеленика: Артемис и Бътлър. Още двама, които сложиха край на плана на Гномски.

— Какво си направила, Опал? — изкрещя Зеленика над шума от спусъка и вятъра от ядрото.

Устната на Опал увисна сякаш имитираше виновно дете.

— Страхувам се, че може да съм поставила човешките ти приятели в опасност. В този момент те крадат пакет от Интернационалната банка в Мюнхен. Ако господарят Фоул е толкова умен, колкото се предполага, няма да отвори пакета, докато не пристигне в хотел Кронски и не провери за капани. Тогава ще се активира биологическа бомба и чао-чао противни човеци. Можеш да останеш тук и да обясниш всичко: сигурна съм, че няма да отнеме повече от няколко часа да се оправиш с Министерството на вътрешните работи. Или може да опиташ да спасиш приятелите си.