Йон Колфер - Измамата на Опал

Опал все още се наслаждаваше на триумфа си.

— Не знаете колко дълго чаках този момент — каза феята и се спря. — Всъщност, знаете. Все пак, вие бяхте тези, които разбиха плана ми. А сега имам и двама ви.

Зеленика беше озадачена. Опал можеше да има сериозни ментални проблеми, но това не можеше да се обърка с глупост. Защо продължаваше да бъбри? Дали се опитваше да ги разсее? Кореноплод също забеляза това.

— Зеленика! Вратите!

Зеленика се обърна и видя, че вратите се плъзгат една към друга. Шумът от двигателите им беше заглушен от вятъра от ядрото. Ако тези врати се затвореха, те щяха да са напълно откъснати от полицията и оставени на милостта на Гномски.

Зеленика се прицели в магнетичните ролки в горната рамка на вратите и изстреля лъч след лъч със своя „Неутрино“ в механизмите й. Вратите се разтресоха в рамките си, но не спряха. Няколко ролки изхвърчаха, но кинетичната енергия на масивните порти ги държеше заедно. Те се свързаха със зловещо звънтене.

— Най-после сами — каза Опал. Звучеше като невинна фея в колежа на първата си среща.

Кореноплод насочи оръжието си към устройството на гърдите на Стълбус, сякаш можеше по някакъв начин да нарани Опал.

— Какво искаш? — запита той.

— Знаете какво искам — отвърна Опал. — Въпросът е как ще го получа? Кой начин на отмъщение ще е най-приятен? Естествено, и двамата ще свършите мъртви, но това не е достатъчно. Искам да страдате, както страдах аз. Опозорени и презирани. Е, поне единият от вас, другият ще трябва да се пожертва. Не ме интересува кой.

Кореноплод се върна при вратите, подканвайки Зеленика да следва.

— Опции? — прошепна той с гръб към устройството на Опал.

Зеленика вдигна визьора си и избърса струйка пот от челото си. Каските имаха вентилационна система, но понякога потенето нямаше нищо общо с температурата.

— Трябва да се махнем оттук — каза тя. — Шахтата е единственият път.

Кореноплод кимна.

— Съгласен. Летим достатъчно високо, за да избегнем блокиращото устройство на Опал и тогава сигнализираме на майор Кафяво Водорасло.

— Ами Стълбус? Хипнотизиран е до мозъка на костите си. Ако успеем да избягаме, Опал няма да го остави като доказателство.

Това беше проста престъпна логика. Обичайните типове, които искат да превземат света, не са несклонни да премахнат няколко от своите, ако това означава да се измъкнат на чисто.

Кореноплод наистина изръмжа.

— Наистина ми иде да си отскубна брадата, задето ни поставям в опасност заради гоблин, но това ни е работата. Взимаме Стълбус с нас. Искам да изстреляте няколко заряда в тази кутия около кръста му и, когато вибрирането спре, го мятам на рамо и излитаме от П37.

— Разбрано — каза Зеленика и настрои оръжието си на минимум. Част от заряда щеше да се прехвърли върху Стълбус, но нямаше да направи нищо, освен да изсуши очните му ябълки за няколко минути.

— Игнорирайте феята. Каквото и да казва, дръжте мислите си върху работата.

— Да, сър.

Кореноплод си пое дълбоко въздух няколко пъти. Да види, че началникът е нервен колкото нея, някак си успокояваше Зеленика.

— Добре. Давайте.

Двата елфа се обърнаха и бързо се затичаха към припадналия гоблин.

— Измислихте някакъв план? — каза Гномски, присмивайки им се от малкия екран. — Нещо гениално, надявам се? Нещо, за което не съм се сетила?

С мрачно лице Зеленика се опита да изключи думите, но те си проправха път в мислите й. Нещо гениално? Едва ли. Беше единствената им свободна опция. Нещо, за което Гномски не се беше сетила? Съмняваше се. Опал сигурно беше планирала това от година. Дали щяха да направят точно това, което тя иска?

— Сър… — започна Зеленика, но Кореноплод беше на позиция до Стълбус.

Зеленика стреля шест пъти по малкия екран. Всичките шест лъча въздействаха на пикселовите черти на Гномски. Лицето на Опал изчезна в статичната буря. Искри се изплъзнаха от металните спойки и парлив пушек изтече от решетката на говорителя.

Кореноплод се поколеба за момент, изчака, докато всеки от изстрелите се разсее и хвана Стълбус здраво за раменете.

Нищо не се случи.

Сгреших, помисли си Зеленика и освободи глътка въздух, която не осъзнаваше, че задържа. Слава на боговете, сгреших. Опал няма никакъв план. Но това не беше вярно, а Зеленика не си повярва наистина.

Кутията около диафрагмата на Стълбус беше обезопасена от няколко окто-връзки, осем телескопични кабела, които от ПНЕ често използва, за да завързват опасни престъпници. Можеха да се заключват и отключват дистанционно и веднъж пристегнати, не можеха да се премахнат без дистанционното или ъглошлайф. Веднага щом Кореноплод се наведе, окто-връзките освободиха Стълбус и се удариха в торса на началника, освобождавайки Стълбус от металната кутия, и я дръпнаха към гърдите на Кореноплод.