Йон Колфер - Тайната на Артемис Фоул

Тя беше съсипана. Нямаше съмнение, че Фоул представлява опасност за целия цивилизован подземен свят. Малко сълзи щяха да се пролеят над тялото му. Но момичето, Джулиет, беше невинно. Заслужаваше още един шанс.

Зеленика се спусна на височина два метра. Нивото на очите на Бътлър. Хората се бяха събрали в разрушеното помещение, което някога служеше за коридор. Между тях имаше разногласие. Феята можеше да го усети.

Тя хвърли обвиняващ поглед на Артемис.

— Каза ли им?

Момчето я изгледа в отговор.

— Какво да им кажа?

— Да, фейо, какво да ни каже? — войнствено повтори Джулиет, все още леко замаяна от хипнозата.

— Не се прави на глупак, Фоул. Знаеш за какво говоря.

Артемис никога не успяваше да се прави дълго на глупак.

— Да, капитан Бодлива Зеленика. Знам. За биологическата бомба. Загрижеността ти е трогателна, що се отнася до мен. Все пак не се разстройвай. Всичко се развива по план.

— По план! — възкликна феята задъхана и махна към разрушенията наоколо. — Това част от плана ли беше? А фактът, че Бътлър едва не умря, също ли влизаше в плана?

— Не — призна Артемис. — Тролът беше леко недоглеждане. Несъществено за мащабите на общата схема.

Зеленика устоя на желанието отново да удари бледото човешко същество и вместо това се обърна към Бътлър.

— Вслушай се в разума, в името на небесата. Не можете да напуснете времевото поле. Никой досега не е успял.

Лицето на иконома бе сякаш изваяно от камък.

— Щом Артемис казва, че може да стане, значи може.

— Но тук е сестра ти! Готов ли си да рискуваш живота й от преданост към един престъпник?

— Артемис не е престъпник, госпожице, той е гений. А сега, ако обичате, отместете се от погледа ми. Следя главния вход.

Зеленика се издигна до височина шест метра.

— Вие сте луди! Всички до един! След пет минути от вас ще остане само прах. Не разбирате ли?

Артемис въздъхна.

— Вече получи отговор на въпроса си, капитане. А сега, ако обичаш, не пречи. Намираме се в деликатен момент от операцията.

— Операцията? Това е отвличане! Поне имай смелостта да наричаш нещата с истинските им имена.

Търпението на Артемис започваше да се изчерпва.

— Бътлър, останаха ли ни ампули с успокоително?

Гигантът кимна, но не каза нищо. Ако в този момент получеше заповед да упои феята, не беше сигурен, че ще може или ще пожелае да се подчини. За щастие, вниманието на Артемис бе привлечено от движение на алеята.

— А, изглежда, че полицията ви е капитулирала. Бътлър, провери доставката. Но бъди нащрек. Нашите малки приятели обичат да хитруват.

— Кой го казва! — промърмори Зеленика.

Бътлър се завтече към разрушената врата, като по пътя провери пълнителя и предпазителя на своя деветмилиметров зиг зауър. Почти беше благодарен за тази бойна задача, която да го отвлече от дилемата му. В такива ситуации подготовката му вземаше връх. Нямаше място за сантименталничене.

Във въздуха още се стелеше тънка пелена от прах. Бътлър примижа, за да види какво става на алеята отвън. Феините филтри, поставени върху очите му, показваха, че не се приближават топли тела. Въпреки това се виждаше някаква голяма вагонетка, която сама се придвижваше към входната врата. Носеше се във въздуха върху възглавница от блещукащ въздух. Без съмнение господарят Артемис би схванал физическите закони, по които се движеше тази машина, но Бътлър се интересуваше единствено от това дали може да я обезвреди или не.

Вагонетката се удари в първото стъпало.

— Автоматичен компенсатор, дръжки — сопна се Кореноплод.

— Да, да, да — отвърна Вихрогон. — Работя по въпроса.

— Това е откупът — извика Бътлър.

Артемис се помъчи да потисне въодушевлението, което напираше в гърдите му. Моментът не беше подходящ за изразяване на емоции.

— Огледай да няма някакъв капан.

Бътлър предпазливо излезе пред вратата. Под краката му се въргаляха парчета от счупена готическа водосточна тръба.

— Няма вражески сили. Приспособлението прилича на самоходно.

Вагонетката полетя над стълбите.

— Не знам кой управлява това чудо, но има нужда от няколко урока.

Бътлър се наведе към земята и огледа дъното.

— Не се виждат експлозиви.

Той извади от джоба си детектор за подслушвателни устройства с телескопична антена.

— Няма и бръмбари. Не улавям нищо на никаква честота. Но какво ли е това тук?

— А-ха — измънка Вихрогон.

— Това е камера.

Бътлър протегна ръка и издърпа за кабела обектив с размерите на рибешко око.