Йон Колфер - Тайната на Артемис Фоул

— Аз все още командвам тук, Юлиус, затова предай ми тези дискове или ще заповядам да те арестуват.

— О, наистина ли? И на коя армия ще заповядаш?

За секунда на лицето на Мъх се изписа предишната тържественост. Тя се изпари в момента, в който забеляза явната липса на офицери наоколо.

— Правилно — подсмихна се Вихрогон. — Вече не си командващ операцията. Обадиха се изпод земята. Имаш среща със Съвета и не вярвам да ти предложат място.

Вероятно усмивката на Вихрогон извади Мъх от равновесие.

— Дай ми дисковете! — изрева той и притисна кентавъра до совалката.

Кореноплод се изкушаваше да ги остави да се поборичкат известно време, но моментът не беше подходящ за развлечения.

— Лошо, лошо — каза началникът, като размаха показалец под носа на Мъх. — Никой освен мен не може да бие Вихрогон.

Кентавърът пребледня.

— Внимавайте с пръста! Още носите…

Палецът на Кореноплод случайно докосна кокалчето на показалеца и отвори мъничка газова клапа. Освободеният газ изтласка упойващата стрела през латексовия връх и тя се заби право във врата на Мъх. Командващият операцията, който скоро щеше да стане редник, падна като вкаменен.

Вихрогон потърка врата си.

— Добър изстрел, началник.

— Не разбирам за какво говориш. Чиста случайност. Съвсем забравих за фалшивия пръст. Струва ми се, че има няколко прецедента.

— О, разбира се. За съжаление Мъх ще прекара няколко часа в безсъзнание. Когато се събуди, цялото забавление ще е свършило.

— Жалко — Кореноплод си позволи бегла усмивка, след това отново прие делово изражение. — Златото тук ли е?

— Да. Току-що го доставиха.

— Добре.

Началникът се обърна към смутените войници на Мъх.

— Натоварете го на вагонетка на въздушна възглавница и го изпратете вътре. Случи ли се нещо, ще ви натикам крилете в устата. Разбрано?

Никой не отговори, но всички разбраха. В това нямаше съмнение.

— Добре, а сега се залавяйте за работа.

Кореноплод се изгуби в оперативната совалка, след него изтопурка Вихрогон. Началникът затвори плътно вратата.

— Заредена ли е?

Кентавърът рязко натисна няколко важни на пръв поглед бутони на главното табло.

— Вече е.

— Искам да я изстреляш при първа възможност — Кореноплод погледна през лазерно непроницаемите огледални прозорци. — Разполагаме с броени минути. Виждам, че се разсъмва.

Вихрогон със сериозно лице се надвеси над клавиатурата.

— Магията отслабва. До петнадесет минути ще попаднем в средата на деня на земната повърхност. Неутриновите потоци започват да се разсейват.

— Разбирам — каза Кореноплод, което по същество пак беше лъжа. — Добре де, не разбирам. Но ми е ясно, че разполагаме с петнадесет минути. Това ни дава десет минути, за да измъкнем капитан Бодлива Зеленика от къщата. След това ще се превърнем в лесна мишена за цялото човечество.

Вихрогон включи още една камера. Тази беше свързана с вагонетката на въздушна възглавница. За проба прокара пръст по едно направляващо приспособление. Вагонетката полетя рязко напред и едва не откъсна главата на Чикчирик Пустодрън.

— Хитро нещо — промърмори Кореноплод. — Дали ще изкачи стълбите?

Вихрогон дори не вдигна глава от компютрите.

— Имаме автоматичен компенсатор за преодоляване на препятствия. Шайба с диаметър 1,5 метра. Няма проблеми.

Кореноплод го стрелна с поглед.

— Правиш го само за да ме дразниш, нали?

Вихрогон сви рамене.

— Възможно е.

— Е, тогава имаш късмет, че другите ми пръсти не са заредени със стрели. Схващаш ли?

— Тъй вярно, сър.

— Добре. А сега да отведем капитан Зеленика у дома.

Зеленика се сниши и влезе в галерията с колоните. Синята светлина беше обагрена от оранжеви лъчи. Периодът на спрялото време изтичаше. Оставаха минути до пускането на синия облак. В слушалките й забръмча гласът на Вихрогон.

— Добре, капитан Зеленика. Златото пътува към вас. Имай готовност да действаш.

— Ние не преговаряме с похитители — каза Зеленика изненадана. — Какво става тук?

— Нищо — небрежно отговори Вихрогон. — Обикновена размяна. Златото влиза, ти излизаш. После пускаме бомбата. Голям син взрив — и всичко свършва.

— Фоул знае ли за биологическата бомба?

— Да. Съвсем наясно е. Твърди, че може да се измъкне от времевото поле.

— Това е невъзможно.

— Правилно.

— Но те ще загинат!

— Голяма работа — отвърна Вихрогон и Зеленика си го представи как безгрижно свива рамене. — Така става, когато предизвикваш Народа.