Йон Колфер - Кодът на вечността

Вихрогон даде сигнал.

— Добре. Нашите момчета наближават ъгъла.

— Сигурен ли си, че са те? Всички тези горили изглеждат еднакви. Малки глави без вратове.

— Сигурен съм. Те са белязани и светят по-ярко от останалите.

Зеленика беше белязала Плочката и Чипса с печат, който обикновено се използваше от митниците и имиграционните власти за невидими визи. През инфрачервен филтър тези печати светеха в яркооранжево.

Зеленика бутна Артемис към вратата пред тях.

— Добре. Тръгвай. И без саркастични подмятания.

Предупреждението беше излишно. Дори Артемис Фоул нямаше настроение за сарказъм в такъв опасен момент от операцията.

Той се затича по коридора право към двамата едри пазачи. Саката им многозначително се издуваха под мишниците. Несъмнено бяха въоръжени. С големи пушки и много патрони.

— Сигурна ли си, че са хипнотизирани? — обърна се момчето към Зеленика, която летеше над главата му.

— Разбира се. Главите им са толкова празни, че усещането беше като да пишеш с тебешир по празна дъска. Но ако искаш, мога да ги зашеметя.

— Не — отвърна задъхан Артемис. — Никакви следи. Не бива да оставяме никакви следи.

Плочката и Чипса вървяха към тях, като пътьом обсъждаха достойнствата на различни филмови герои.

— Капитан Хук е страшна работа — каза Плочката. — Може да срита задника на Барни десет пъти от десет.

Чипса въздъхна.

— Барни изобщо не ти е ясен. Той е симпатяга. Сритването на задници не е по неговата част.

Те минаха покрай Артемис, без да го забележат. И как биха могли? Зеленика ги бе хипнотизирала така, че да виждат само пазачите на етажа и да не обръщат внимание на непознати, освен ако някой не им ги посочи.

Пред тях беше кабината на охраната на етажа. Оставаха им близо четирийсет секунди до приближаването на следващата двойка пазачи. Нехипнотизираните.

— Имаш около половин минута, Зеленика. Знаеш какво да правиш.

Зеленика включи нагревателните бобини в костюма си, за да изравни температурата си с тази в помещението. Така щеше да заблуди мрежата от лазери, която опасваше входа на трезора. После настрои крилата си на леко пърхане. Всеки по-силен повей можеше да активира сензорите за налягане под настилката. Тя се устреми напред през една пролука покрай стената, където, както показваше каската й, нямаше скрити сензори. Настилката затрепери от движението на въздуха, но не достатъчно, за да активира сензора.

Артемис нетърпеливо следеше движението й.

— Побързай, Зеленика. Двайсет секунди.

Зеленика изръмжа нещо нецензурно и се приближи на една ръка разстояние от вратата.

— Видеофайл „Спайро 3“ — каза тя и компютърът в каската й пусна записа, на който Джон Спайро набираше кода за достъп до трезора. Зеленика повтори движенията му и вътре в стоманената врата се задвижиха шест бутала, които накараха дебелия къс стомана да се завърти на пантите си. Всички външни алармени системи се изключиха автоматично. Показа се втората врата с три червени светлинки на панела. Оставаха само три препятствия: гел-скенерът, ретиновият скенер и гласовият анализатор.

Тази част от операцията беше прекалено сложна, за да се подават гласови команди. Понякога компютрите на Вихрогон изпълняваха заповедите погрешно, макар кентавърът да твърдеше, че това е грешка на феите. Зеленика откъсна гумираната изолация, която покриваше командното табло на китката й.

Първо прожектира триизмерното изображение на окото на Спайро на необходимата височина. Ретиновият скенер изпрати лъч, който да разчете виртуалната ретина. Видимо удовлетворен, той деактивира първата ключалка. Една от червените светлини се смени със зелена.

Следващата стъпка беше да се пусне звуков файл така, че да излъже гласовия анализатор. Оборудването беше прекалено сложно, за да бъде заблудено от запис. От човешки запис тоест. Дигиталните микрофони на Вихрогон правеха копия, които не можеха да се отличат от оригинала. Дори леплив червей, чието тяло е покрито от край до край с уши, можеше да бъде привлечен от червеево съскане в размножителен период, записано с оборудването на Вихрогон. В момента кентавърът преговаряше за правата с една агенция за колекциониране на подслушвателни устройства.

Зеленика пусна файла през колонките в каската си.

— Джон Спайро. Аз съм шефът, тъй че отваряй бързо.

Втората ключалка се отключи. Още една зелена светлина.

— Извинявай, капитане — каза Артемис, като в гласа му се прокрадваха нотки на страх. — Времето ни изтича.