Йон Колфер - Кодът на вечността

Той плесна с ръце и бижутата му задрънчаха.

— Браво, господарю Фоул. Някои от нас не вярваха, че ще стигнеш толкова далеч.

Тъпст извади от портфейла си стодоларова банкнота и я подаде на Спайро.

— Много благодаря, Арно. Надявам се, че сега ще се научиш да не залагаш срещу банката.

Артемис кимна замислен.

— Онзи в спалнята… трябва да е бил двойник.

— Да. Коста, братовчед ми. Имаме еднаква форма на главата, с малко дребни промени ставаме като две капки вода.

— Значи си нагласил гел-скенера да приема отпечатъка му.

— Само за тази нощ. Исках да видя докъде можеш да стигнеш. Ти си изключително момче, Арти. Никой досега не е стигал до трезора, а не можеш да си представиш колко професионалисти са се опитвали. Очевидно в системата ми има някои недостатъци, за които хората от охраната ще трябва да се погрижат. Как влезе впрочем? Не виждам Коста да е с теб.

— Професионална тайна.

Спайро слезе от ниската платформа, на която беше стъпил.

— Няма значение. Ще прегледаме записите. Има една-две камери, които не си успял да излъжеш. Едно е сигурно: не си успял без чужда помощ. Провери го за слушалки, Арно.

За по-малко от пет секунди Тъпст намери слушалката, победоносно я извади и смачка миниатюрния цилиндър с ботуша си.

Спайро въздъхна.

— Не се съмнявам, Арно, че това малко електронно чудо е струвало повече, отколкото ти би могъл да спечелиш за цял живот. Не знам защо изобщо те държа тук. Наистина не знам.

Тъпст направи гримаса. Зъбите, които носеше в момента, бяха от подсилен плексиглас, пълен до половината със синьо олио. Приличаха на адска машина за морски вълни.

— Съжалявам, господин Спайро.

— След малко ще съжаляваш още повече, приятелю с предизвикателна захапка, защото Бътлър идва.

Тъпст неволно отстъпи назад.

— Не си мисли, че ще ме уплашиш с тия приказки. Бътлър е мъртъв. Видях го как падна.

— Може и да е паднал. Но видя ли го да умира? Ако правилно си спомням последователността на събитията, след като ти стреля по Бътлър, той стреля по теб.

Тъпст докосна белезите на темето си.

— Извадих късмет с този изстрел.

— Късмет? Бътлър се гордее с постиженията си в стрелбата, затова аз не бих казал такова нещо в лицето му.

Спайро се засмя доволно.

— Хлапето си играе с главата ти, Арно. Тринайсетгодишен, а свири на теб като на роял в „Карнеги Хол“. Осъзнай се, човече, нали си професионалист.

Тъпст опита да се вземе в ръце, но призракът на Бътлър го преследваше.

Спайро извади В-куба от стиропоровата му подложка.

— Много е забавно, Арти. Всички тези приказки и заяждане не означават нищо. Пак спечелих, надхитрих те. За мен всичко това беше игра. Забавление. Твоята малка операция би била много поучителна, ако не беше жалка. Но сега е време да разбереш, че всичко свърши. Ти остана сам, а аз нямам повече време за игри.

Артемис въздъхна — истинско олицетворение на поражението.

— Всичко това е било урок, така ли? Искал си да ми покажеш кой е шефът тук.

— Точно така. Някои хора имат нужда от повече време, за да се научат. Забелязал съм, че колкото по-умен е врагът, толкова по-голямо е егото му. Ти трябваше да разбереш, че не можеш да се мериш с мен и след това да направиш каквото пожелая — Спайро сложи костелива ръка на рамото на Артемис. Момчето усещаше тежестта на бижутата по нея. — А сега ме слушай внимателно, хлапе. Искам да отключиш този Куб. Стига игрички. Досега не съм срещал компютърен гений, който да не си оставя вратичка. Сега ще я отвориш, иначе ще престана да се шегувам, а, повярвай ми, едва ли искаш това.

Артемис пое с две ръце червения Куб и се вгледа в плоския му екран. Това беше най-деликатната част от плана. Спайро трябваше да повярва, че отново е надхитрил Артемис Фоул.

— Хайде, Арти. Направи го.

Артемис прокара ръка по пресъхналите си устни.

— Добре. Само една минута.

Спайро го потупа по рамото.

— Аз съм щедър човек. Давам ти две — той кимна на Тъпст. — Стой наблизо, Арно, не искам нашият малък приятел да ни заложи още някой капан.

Артемис седна на масата от неръждаема стомана и свали капака на куба. Бързо размести един заплетен сноп оптични кабели, като откъсна една от нишките. Блокерът за ПНЕ. След по-малко от минута той затвори куба.

Спайро гледаше в очакване с широко отворени очи и в ума му прескачаха мисли за невиждано богатство.

— Дано да имаш добри новини, Арти. Искам само добри новини.

Сега Артемис изглеждаше по-примирен, сякаш най-накрая бе осъзнал сериозността на положението си.