Йон Колфер - Кодът на вечността

В дясната си ръка Тъпст държеше пистолет със заглушител.

— Пъуво ти — каза. — После гоуилата.

Арно Тъпст насочи пистолета, бързо се прицели и стреля.

Макар че Артемис нямаше лоши намерения, сканирането за проследяващи лъчи, което Кубът бе извършил, щеше да доведе до сериозни последствия. Параметрите за търсене бяха толкова неопределени, че уредът бе започнал да проверява открития Космос и, разбира се, дълбоко под Земята.

Под земната повърхност Полицията на Нисшите елементи беше претрупана с работа заради неотдавнашната гоблинска революция. Три месеца след опита на гоблините за преврат повечето главни заговорници бяха арестувани. Но все още отделни групички от триадата Бюа Кел сновяха из тунелите на Убежище, въоръжени с незаконни лазери „Зурла“.

Всеки наличен служител на ПНЕ беше мобилизиран да помага в операция „Прочистване“ преди началото на туристическия сезон. Последното, което Градският съвет искаше, беше туристите да похарчат златото си в Атлантида, защото пешеходната зона в центъра на Убежище не е безопасно място за разходки. В края на краищата, туризмът съставляваше осемнайсет процента от приходите на града.

Капитан Бодлива Зеленика беше прехвърлена от Разузнаването. Обикновено работата й бе да лети до земната повърхност по следите на феи, дръзнали да се качат там без виза. Ако дори една блудна фея се оставеше да бъде заловена от Калните създания, Убежище щеше да престане да бъде убежище. Но докато и последният гоблински бандит не отидеше да ближе очните си ябълки в поправителната институция Ревльов връх, задълженията на Зеленика бяха същите като на всеки друг служител на ПНЕ: да реагира светкавично на всеки сигнал за тревога, свързан с бандата Бюа Кел.

Днес тя ескортираше четирима хулигани гоблини до полицейския участък за разпит. Бяха ги намерили заспали в магазин за насекомни деликатеси с кореми, издути след цяла нощ тъпкане. Имаха късмет, че Зеленика пристигна в подходящия момент, защото джуджето — собственик на магазина, тъкмо се готвеше да пусне четиримата люспести престъпници във фритюрника на максимална температура.

Партньор на Зеленика в операция „Прочистване“ беше ефрейтор Лишей Кафяво Водорасло, по-малкият брат на легендарния капитан Риск Кафяво Водорасло, един от най-награждаваните офицери в Полицията на Нисшите елементи. Лишей обаче не притежаваше стоическия характер на брат си.

— Закачих си една кожичка на пръста, докато закопчавах последния гоблин — каза младшият офицер, дъвчейки палеца си.

— Неприятно — отвърна Зеленика, като си придаде загрижен вид.

Те караха по един магнитен поток към Централния полицейски участък, като престъпниците пътуваха натъпкани отзад в полицейския фургон. Това не беше точно редовен полицейски фургон. По време на краткотрайната си революция Бюа Кел бяха успели да изгорят толкова много полицейски коли, че Полицията на Нисшите елементи се видя принудена да реквизира всичко с двигател и място отзад, достатъчно да побере неколцина затворници. Всъщност Зеленика пилотираше вагонетка за бързо хранене, отстрани на която със спрей беше нарисуван жълъдът — символ на ПНЕ. Полицейските автомонтьори просто бяха заковали прозорчето за обслужване и бяха извадили фурните. Жалко, че не можеха да премахнат миризмата.

Лишей изучаваше пострадалия си пръст.

— Тези белезници имат остри ръбове. Трябва да подам оплакване.

Зеленика се съсредоточи върху пътя, макар че магнитният поток управляваше колата вместо нея. Ако Лишей подадеше жалба, тя нямаше да е нито първата, нито дори двайсетата. Малкото братче на Риск виждаше недостатъци във всичко освен в себе си. Сега обаче той нямаше никакво основание: херметическите белезници нямаха остри ръбове. Ако имаха, на някой гоблин можеше да му хрумне да пробие дупка в другата херметическа ръкавица и така вътре да проникне кислород, а никой не би искал гоблини да мятат огнени кълба в задната част на фургона му.

— Знам, че изглежда дребнаво да се подава жалба за кожичка на пръста, но никой не може да ме обвини, че съм дребнав.

— Ти — дребнав! И дума да не става.

Лишей изпъчи гърди.

— В края на краищата, аз съм единственият от Първи отряд по изтеглянето, изправил се срещу онзи човек Бътлър.

Зеленика шумно изпъшка. Надяваше се така да откаже Лишей от намерението да разкаже за пореден път бойната си история за Артемис Фоул. С всеки разказ тя ставаше все по-дълга и все по-неправдоподобна. В действителност Бътлър го беше пуснал, тъй както рибар пуска рибка лещанка.