Йон Колфер - Кодът на вечността

Но Лишей явно не разбираше от намеци.

— Много добре си спомням — започна мелодраматично той. — Беше непрогледна нощ.

И сякаш думите му бяха заредени с неустоима магия, изведнъж всички светлини в града угаснаха.

Не само това, ами и мощността на магнитния поток секна, като ги остави да висят неподвижно в средното платно на замрялата магистрала.

— Не го направих аз, нали? — прошепна Лишей.

Зеленика не отговори, тъй като вече беше подала глава през вратата на фургона. Над нея слънчевите ивици, които имитираха светлината на земната повърхност, помръкваха до черно. В последните секунди на полуздрача тя присви очи към Северния тунел: естествено, вратата се плъзгаше надолу и под долния й край надничаха алармените светлини. Шестдесет метра здрава стомана откъснаха Убежище от останалия свят. Подобни врати се затваряха на стратегически входове и изходи из целия град. Запечатваха го. Имаше само три причини, които биха накарали Съвета да нареди запечатване на града: потоп, карантина или нашествие на човеци.

Зеленика се огледа наоколо. Никой не се давеше, нямаше болни. Значи Калните създания идваха. Ето че се сбъдваше най-страшният кошмар на всички феи.

Аларменото осветление замига над главата й, меките бели лъчи на слънчевите ивици бяха заменени от призрачно оранжево зарево. Обществените превозни средства щяха да получат последен тласък от магнитния поток, точно колкото да стигнат до най-близкото депо.

Обикновените граждани нямаха такъв късмет: на тях им се налагаше да вървят. Стотици вече слизаха от автомобилите си, твърде уплашени, за да протестират. Протестите щяха да започнат по-късно.

— Капитане! Зеленика!

Беше Лишей. Несъмнено се готвеше да подаде поредното оплакване.

— Ефрейтор — отвърна тя и се обърна към фургона. — Сега не е време за паника. Трябва да даваме пример…

Думите от лекцията заседнаха в гърлото й, когато видя какво става в колата. Съгласно разпоредбите всички полицейски коли трябваше да получат десетминутен авариен прилив на мощност от магнитния поток, за да може и полицаите, и товарът им да стигнат невредими до участъците. Тази мощност поддържаше и вакуума в белезниците. Разбира се, тъй като не използваха редовна кола на ПНЕ, те не бяха определени да получат аварийна мощност — нещо, което гоблините очевидно бяха разбрали, защото сега се опитваха да си прогорят път за бягство от фургона.

Лишей слезе, залитайки, от кабината с каска, почерняла от сажди.

— Белезниците се отвориха и те започнаха да горят вратите — изрече той задъхан и се оттегли на безопасно разстояние.

Гоблини. Шегичка на еволюцията. Да вземе най-тъпите създания на планетата и да им даде способността да мятат огън. Ако не престанеха да горят удебелените стени на фургона, гоблините скоро щяха да се залеят с разтопен метал. Неприятен начин да се простиш с живота, дори ако си огнеупорен.

Зеленика включи усилвателя на полицейската си каска.

— Хей, вие, във фургона! Прекратете стрелбата. Колата ще се стопи и вие ще се озовете в капан.

В първите няколко секунди през вентилаторите се процеждаше дим. После фургонът застина неподвижно върху осите си. През решетката надникна едно лице и промуши раздвоения си език между прътите.

— Мислиш ни за глупаци, а, фейо? Ей сега ще прогорим тая купчина железа.

Зеленика пристъпи напред и обърна тонколоните към него.

— Слушай, гоблин. Глупак си, така че просто го приеми и дай да караме нататък. Ако продължавате да мятате огнени кълба из фургона, покривът ще се стопи и капките ще се посипят върху главите ви като куршуми от човешко оръжие. Може да сте огнеупорни, но дали сте бронирани?

Гоблинът облиза очите си без клепачи, премисляйки думите й.

— Лъжеш, фейо! Ние ще прогорим дупка в тази килия. Ти ще си следващата.

Стените на фургона започнаха да се огъват и да се гърчат от подновената атака на гоблините.

— Няма причини за тревога — обади се Лишей от безопасно разстояние. — Пожарогасителите ще ги окъпят.

— Биха могли — отвърна Зеленика, — ако не бяха свързани с главното захранване, а то е изключено.

Преди да стъпи върху магнитния поток, фургон за бързо хранене като този тук трябваше да се спазва стриктно изискванията за противопожарна безопасност. Затова разполагаше с няколко пожарогасителя, които можеха за секунди да потопят в пяна цялото купе. Хубавото на тази пяна беше, че при контакт с въздуха тя се втвърдяваше, но недотам хубавото й се състоеше в това, че механизмът за включване бе свързан с магнитния поток. Няма мощност — няма пяна.