Йон Колфер - Кодът на вечността

Кестенявата коса на Зеленика се бе слепнала от пот и стърчеше на кичури, а кръглите й очи с цвят на лешник просто предизвикваха Лишей да възрази.

— Не, Зеленика… капитане. Оставете на мен. Всичко е под контрол.

„Съмнявам се“ — помисли си Зеленика и се затича към Полицейския участък.

В града цареше пълен хаос. Всички граждани бяха излезли по улиците и оглеждаха стъписани безжизнените си превозни средства и електронни приспособления. За някои по-млади феи загубата на мобилния телефон беше повече, отколкото можеха да понесат. Те рухваха на уличните платна с приглушени ридания.

Към Полицейския участък се стичаха тълпи любопитни граждани като нощни пеперуди на лампа. В този случай — една от малкото светещи лампи в града. Болниците и колите за бърза помощ може би имаха още енергия, но иначе Централното управление на Полицията на Нисшите елементи бе единствената правителствена сграда, която продължаваше да функционира.

Зеленика си проби път през тълпата до фоайето. Пред гишетата на гражданските служби се виеха опашки, които се спускаха надолу по стълбите и излизаха навън. Днес всички задаваха един и същ въпрос: защо няма мощност?

Същият въпрос бе и на устата на Зеленика, когато влетя през вратата на Службата за извънредни ситуации, но си замълча. Стаята вече беше пълна с капитани от отряда към Службата заедно с тримата регионални командири и всичките седем членове на Съвета.

— А-ха — обади се председателят на Съвета Кахартес. — Последният липсващ капитан.

— Не получих извънреден приток на енергия — обясни Зеленика. — Пътувах в нередовна кола.

Кахартес намести на главата си коничната служебна шапка.

— Няма време за извинения, капитане, господин Вихрогон отлагаше началото на събранието до пристигането ви.

Зеленика зае мястото си на масата на капитаните, точно до Риск Кафяво Водорасло.

— Лишей добре ли е? — прошепна той.

— Закачи си една кожичка на пръста.

Риск завъртя очи.

— Сигурно ще подаде оплакване.

Кентавърът Вихрогон влезе в тръс през вратата, стиснал в ръце купчина дискове. Вихрогон беше техническият гений на Полицията на Нисшите елементи и главно на нововъведенията му в сферата на сигурността се дължеше фактът, че човеците все още не бяха разкрили подземното скривалище на феите. Може би това беше на път да се промени.

Кентавърът ловко зареди дисковете в оперативната система, като отвори няколко прозореца на плазмения екран, който заемаше цялата стена. Появиха се няколко сложни наглед алгоритъма и диаграми.

Той шумно се изкашля, за да прочисти гърлото си.

— Въз основа на тези данни посъветвах председателя Кахартес да започне запечатване на града.

Началникът на Разузнаването Кореноплод смукна от незапалената си гъбена пура.

— Смятам, че ще изразя мнението на всички тук, Вихрогоне, ако кажа, че виждам единствено линии и драскулки. Това сигурно означава нещо за умен кон като теб, но останалите се нуждаят от обяснение на прост гномски.

Вихрогон въздъхна.

— Казано на прост, ама на съвсем прост език, засечени сме. Това достатъчно ясно ли е?

Ясно беше. В стаята отекна стъписано мълчание. „Засичане“ беше стар морски термин от времето, когато сонарът бе предпочитано средство за детектиране. „Засечени сме“ беше жаргонен израз, който означаваше, че са разкрити. Някой знаеше, че феиният народ живее под земята.

Кореноплод пръв се окопити.

— Засечени, значи. Кой ни е засякъл?

Вихрогон сви рамене.

— Не знам. Продължи само няколко секунди. Липсваше разпознаваем код и не можеше да се проследи.

— Какво са разкрили?

— Доста неща. Всичко в Северна Европа. Скопи, постове. Всичките ни камери и джаджи. Свалена е информация за всички до една.

Това беше опустошителна новина. Някой или нещо знаеше всичко за феините уреди за наблюдение в Северна Европа, и то само за няколко секунди.

— Човешка техника ли е — попита Зеленика — или извънземна?

Вихрогон посочи едно цифрово възпроизвеждане на лъча.

— Не мога да кажа със сигурност. Ако е човешка, трябва да е съвсем нова. Не знам откъде се е взела. Доколкото ми е известно, никой не разработва такава технология. Каквото и да е обаче, прочете ни като отворена книга, разби кодовете ми за сигурност, сякаш изобщо ги е нямало.

Кахартес свали униформената си шапка, без да го е грижа за протокола.

— Какво означава това за Народа?

— Трудно е да се каже. Има добри и лоши сценарии. Нашият мистериозен хакер може да научи всичко за нас когато пожелае и да постъпи с цивилизацията ни както му хрумне.