Йон Колфер - Кодът на вечността

Плочките се хлъзгаха под краката му, но за да компенсира, Бътлър тичаше приведен напред, като забиваше носовете на гумените си подметки в пода. Тъпанчетата на ушите му, останали незасегнати, доловиха неравномерни вибрации от ресторанта. Разговор. Артемис говореше с някого. С Арно Тъпст, нямаше съмнение. Вече беше твърде късно.

Бътлър мина през служебната врата със скорост, която би засрамила и олимпийски атлет. Мозъкът му започна да пресмята вероятностите още щом ретините запечатаха първите образи: Тъпст се готвеше да стреля. Нищо вече не можеше да се направи. Имаше само една възможност. Бътлър пристъпи към нея без колебание.

В дясната си ръка Тъпст държеше пистолет със заглушител.

— Първо ти — каза, — после горилата.

Той освободи предпазителя, прицели се за кратко и стреля.

Бътлър се появи изневиделица, сякаш изпълни цялата стая, препречвайки пътя на куршума. Ако беше на по-голямо разстояние, кевларът на бронираната му жилетка можеше и да издържи, но толкова отблизо куршумът с тефлоново покритие прониза жилетката, както горещ ръжен — сняг. Влезе в гърдите на Бътлър един сантиметър под сърцето. Раната беше фатална. А този път капитан Зеленика не бе наблизо, за да го спаси с феината си магия.

Инерцията, набрана от телохранителя, съчетана със силата на куршума, запрати Бътлър право върху Артемис и го хвърли на количката с десертите. От момчето остана да стърчи само една обувка от „Армани“.

Бътлър лежеше почти без дъх и със затворени очи, но още не беше умрял. Електричеството в мозъка му бързо угасваше, но телохранителят се държеше за една-единствена мисъл: да защити шефа си.

Арно Тъпст пое дъх от учудване и Бътлър изстреля шест патрона по посока на звука. Ако можеше да види, щеше да остане разочарован от своята неточност. Но един от куршумите попадна в целта, като закачи темето на Тъпст. Последва незабавна загуба на съзнание, мозъчното сътресение беше неизбежно. Арно Тъпст се строполи на пода при останалите от групата си.

Бътлър не обръщаше внимание на болката, която сякаш стискаше тялото му в гигантски юмрук. Той се ослуша, за да долови движение. Наблизо нямаше нищо, само омари драскаха с клещи по плочките. А ако някой от омарите решеше да атакува, Артемис можеше да се оправи и сам.

Нищо повече не можеше да се направи. Артемис или беше в безопасност, или не беше. Ако не, Бътлър не беше в състояние да изпълнява условията по трудовия си договор. Мисълта за това го изпълни с невъзмутимо спокойствие. Няма повече отговорности. Само за собствения си живот, който във всички случаи щеше да продължи няколко секунди. И все пак Артемис не беше просто шеф. Той беше част от живота на телохранителя. Единственият му истински приятел. Мадам Ко можеше и да не одобрява такова отношение, но сега вече не би могла да промени съществено нещата. Никой не би могъл.

Артемис не обичаше десерти. А сега се намери сред еклери, чийзкейкове и торти. Костюмът му беше напълно съсипан. Разбира се, умът му констатираше тези факти единствено за да отхвърли мислите за случилото се. Но деветдесет килограма мъртво тегло трудно могат да бъдат пренебрегнати.

За късмет на Артемис падащото тяло на Бътлър го беше блъснало на втората полица на количката, докато самото то се бе задържало отгоре при сладоледите. Доколкото момчето можеше да съди, тортата „Черна гора“ бе омекотила удара достатъчно, за да се избегне сериозно вътрешно увреждане. Все пак несъмнено щеше да се наложи посещение при хиропрактор 1 1 Специалист, който лекува чрез манипулации по гръбначния стълб и ставите. — Бел.прев. . Може би Бътлър също имаше нужда въпреки телосложението си на трол.

Артемис се измъкна изпод иконома. При всяко негово движение лукави плезири бълваха взривове от сметана.

— Наистина, Бътлър — избоботи момчето, — занапред ще трябва да подбирам по-внимателно деловите си партньори. Не минава и ден, без да се окажем жертви на заговор.

Артемис с облекчение забеляза, че Арно Тъпст лежи в безсъзнание на пода на ресторанта.

— Още един ликвидиран злодей. Добър изстрел, Бътлър, както обикновено. И още нещо: реших на бъдещи делови срещи да нося бронирана жилетка. Това донякъде ще улесни работата ти, нали?

Едва в този момент Артемис видя ризата на Бътлър. При гледката въздухът изведнъж напусна гърдите му сякаш при удар с невидим чук. Нямаше дупка в плата, но през него се процеждаше кръв.

— Бътлър, ти си ранен. Прострелян. А кевларът?