Йон Колфер: Кодът на вечността

— Убедихте ли се? — попита Артемис.

Американецът задрънча с многото си гривни.

— Почти. Последен тест. Имам чувството, че правителството ме следи. Можеш ли да провериш?

Артемис помисли малко, после доближи мултисензора до устата си.

— Куб, разчиташ ли системи за наблюдение в тази сграда?

Машината побръмча секунда.

— Най-силният йонен лъч е на осемдесет километра западно от тук и излиза от сателит на САЩ с кодов номер ST1132P. Регистриран на името на Централното разузнавателно управление. Приблизително време на достигане — осем минути. Има и няколко сонди на ПНЕ, свързани с…

Артемис натисна бутона за заглушаване, преди Кубът да е продължил. Очевидно феините компоненти в компютъра улавяха и техника на Нисшите елементи. Това трябваше да се коригира. Ако попадне в лоши ръце, тази информация можеше да се окаже разрушителна за феините системи за сигурност.

— Какво става, момче? Кутийката още приказваше. Кои са ПНЕ?

Артемис сви рамене.

— Не плащаш ли, не играеш, както казвате вие, американците. Един пример е достатъчен. Все пак става дума за ЦРУ.

— ЦРУ — прошепна Спайро. — Подозират ме, че продавам военни тайни. Пуснали са едно от птичетата си да ме следи.

— А може би да следи мен — отбеляза Артемис.

— Може би теб — съгласи се Спайро. — С всяка секунда ми изглеждаш все по-опасен.

Арно Тъпст се подсмихна подигравателно.

Бътлър не му обърна внимание. Поне един от двамата трябваше да се държи като професионалист.

Спайро щракна с кокалчетата на пръстите си — навик, който Артемис ненавиждаше.

— Имаме осем минути, така че дай да уточним подробностите, хлапе. Колко искаш за кутийката?

Артемис не го чу. Мислите му бяха съсредоточени върху информацията за ПНЕ, която Кубът едва не разкри. Секунда невнимание — и за малко да изложи на опасност подземните си приятели, при това на човек, който не би пропуснал да се възползва.

— Извинете, какво казахте?

— Попитах колко искаш за кутийката.

— Първо, това е Куб — поправи го Артемис. — И, второ, не се продава.

Джон Спайро пое дъх толкова дълбоко, че потръпна.

— Не се продава ли? Докара ме оттатък Атлантическия океан, за да ми покажеш нещо, което няма да ми продадеш? Какво става тука?

Бътлър обви пръсти около ръкохватката на пистолета, затъкнат на кръста му. Арно Тъпст посегна зад гърба си. Напрежението можеше да се реже с нож.

Артемис допря върховете на пръстите си.

— Господин Спайро… Джон, аз не съм пълен идиот. Знам цената на този Куб. Няма достатъчно пари на света, с които да се купи това изобретение. Колкото и да ми дадете, след седмица то ще струва с хиляда процента отгоре.

— Тогава каква е сделката, Фоул? — процеди Спайро през зъби. — Какво предлагаш?

— Предлагам ви дванайсет месеца. За подходяща цена съм готов една година да не предлагам Куба си на пазара.

Джон Спайро си играеше с гривна, на която бе изписано името му. Подарък от себе си за рождения си ден.

— Ще скриеш изобретението за една година?

— Точно така. Това ще ви даде достатъчно време да продадете акциите си, преди да се обезценят, и да използвате печалбата за закупуване на акции на „Фоул Индъстрис“.

— Няма компания „Фоул Индъстрис“.

Артемис се подсмихна.

— Ще има.

Бътлър стисна рамото на работодателя си. Не беше добра идея да се подхвърля стръв на човек като Джон Спайро.

Но Спайро дори не забеляза жеста на Бътлър. Беше твърде зает да прави сметки и въртеше гривната между пръстите си като броеница.

— Каква е цената? — попита накрая.

— Злато. Един метричен тон — отговори наследникът на имуществото на Фоул.

— Това е доста злато.

Артемис сви рамене.

— Аз обичам златото. Не се обезценява. А и това е нищо в сравнение със загубите, които ще си спестите.

Спайро се замисли. Иззад рамото му Арно Тъпст продължаваше да се взира в Бътлър. Телохранителят на Фоул невъзмутимо примигна: при евентуална конфронтация сухите очни ябълки щяха да намалят предимството му. Само аматьорите се гледаха в очите, без да мигат.

— Да речем, че условията ти не ми допадат — каза Джон Спайро. — Да речем, че ми хрумне още сега да ти отмъкна играчката.

Арно Тъпст изпъчи гърди с още около сантиметър.

— Дори ако успеете да ми вземете Куба — отговори Артемис усмихнат, — едва ли ще ви бъде от полза. Технологията му надхвърля всичко, което вашите инженери са виждали досега.

Спайро му отвърна с тънка недоброжелателна усмивка.

— О, сигурен съм, че ще успеят да я разгадаят. И да им отнеме година-две, на теб ще ти е все тая. Особено там, накъдето си тръгнал.