Йон Колфер - Кодът на вечността

— Чудно — промърмори Спайро. — Прелетял съм три хиляди мили за някакъв миниатюрен телевизор?

Артемис кимна.

— Миниатюрен телевизор. Но също така гласово управляван компютър, мобилен телефон, уред за диагностика. Тази малка кутийка може да прочете всяка информация на какъвто и да било носител, електрически или органичен. Може да разчита видеоносители, лазерни дискове, DVD дискове, да влиза в Интернет, да дърпа имейли, да хаква всеки възможен компютър. Може дори да сканира гърдите ви, за да провери колко бързо бие сърцето ви. Батерията издържа две години и, разбира се, работи напълно безжично.

Артемис направи пауза, за да остави събеседника да помисли.

Очите на Спайро изглеждаха огромни зад очилата.

— Искаш да кажеш, че тази кутийка…

— Ще направи ненужна всяка друга технология. Вашите компютърни фабрики няма да струват пукната пара.

Американецът пое дълбоко дъх няколко пъти.

— Но как… как?

Артемис обърна кутийката. Отдолу леко проблясваше инфрачервен сензор.

— Това е тайната. Омнисензор. Може да прочете всичко, което му дадете. И ако сорс-кодът е вътре, може да проследи всеки сателит, който пожелаете.

Спайро размаха пръст.

— Но това е незаконно, нали?

— Не, не — отговори Артемис усмихнат. — Няма закони срещу такова нещо. И поне две години след излизането му няма да има. Вижте колко време им трябваше да закрият „Напстър“.

Американецът обхвана лицето си с ръце. Това беше прекалено.

— Не разбирам. Тази играчка изпреварва с години — не, с десетилетия — всичко, което имаме сега. А ти си едно нищо и никакво тринайсетгодишно хлапе. Как я направи?

Артемис помисли секунда. Какво да му каже? Че преди шестнайсет месеца Бътлър е превзел отряд от Полицията на Нисшите елементи и е конфискувал феина техника? А после той, Артемис, е взел компонентите и е сглобил тази превъзходна кутийка? Не става.

— Да кажем, че съм много умно момче, господин Спайро.

Американецът присви очи.

— Може би не толкова умно, колкото твърдиш. Искам демонстрация.

— Така е честно — съгласи се Артемис и кимна. — Имате ли мобилен телефон?

— Естествено — Спайро сложи мобилния си телефон на масата. Беше последен модел на „Рибас Чипс“.

— Обезопасен, предполагам.

Спайро кимна арогантно.

— С петстотинбитов код. Висш пилотаж. Не можеш да проникнеш в „Рибас 400“ без код.

— Ще видим.

Артемис насочи сензора към слушалката. На екрана тутакси се появи схема на мобилния телефон.

— Сваляне? — попита метален глас от тонколонките.

— Потвърдено.

За по-малко от секунда работата беше свършена.

— Сваляне завършено — обяви кутийката с нотка на задоволство.

Спайро остана зашеметен.

— Не вярвам. Тази система ни струваше двайсет милиона долара.

— Хвърляте пари на вятъра — каза Артемис, като му показа екрана. — Искате ли да се обадите у дома? Или да преведете пари от една сметка в друга? Наистина не бива да държите номерата на банкови сметки в SIM карта.

Американецът помисли няколко секунди.

— Това е трик — обяви той накрая. — Сигурно си проучил телефона ми. По някакъв начин, не ме питай какъв, си получил достъп до него.

— Логично предположение — призна Артемис. — И аз бих си помислил същото. Кажете върху какво да тестваме.

— Ей там — каза накрая Спайро, като посочи рафта с видеокасети над бара. — Пусни една от онези касети.

— Само това ли?

— Като за начало става.

Арно Тъпст с пресилена показност прехвърли касетите и накрая избра една без надпис. Сложи я с трясък на масата, от което сребърните прибори подскочиха на половин сантиметър във въздуха.

Артемис едва устоя на импулса да ококори очи и постави червената кутийка направо върху касетата.

На миниатюрния плазмен екран се появи изображение от съдържанието на касетата.

— Сваляне? — попита кутийката.

Артемис кимна.

— Свали, компенсирай и просвири.

И тази операция отне не повече от секунда. На екрана оживя стар епизод от английски сериал.

— DVD качество — отбеляза Артемис. — Независимо от записа В-кубът компенсира качеството.

— Кой?

— В-кубът — повтори Артемис. — Така нарекох моята малка кутийка. Признавам, че е малко праволинейно. Но подходящо. Всевиждащият куб.

Спайро грабна видеокасетата.

— Провери я — нареди той, като даде касетата на Арно Тъпст.

Изрусеният телохранител пусна видеото в бара и пъхна касетата в процепа. На екрана се появи надпис „Коронейшън Стрийт“. Същият сериал. Но далеч не със същото качество.