Йон Колфер: Кодът на вечността

Бътлър завъртя очи. А Артемис се чудеше кой би искал да ги убие. Като начало повечето сервитьорки и шивачи в Европа.

— Да, господине — заекна злополучната сервитьорка. — Каквото пожелаете.

— Искам плато от акула и риба меч и препечени филийки върху легло от зеленчуци и пресни домати.

— А за пиене?

— Минерална вода. Ирландска, ако имате. И, моля ви, без лед, тъй като сигурно си правите леда от чешмяна вода, а тя често убива качествата на минералната.

Сервитьорката се втурна към кухнята с явното желание да избяга от бледия младеж на маса шест. Веднъж беше гледала филм за вампири. Нечестивите създания имаха съвсем същия хипнотичен втренчен поглед. Може би хлапето говореше като възрастен, защото беше на петстотин години.

Артемис се усмихна в очакване на вечерята си, без да обръща внимание на ужаса, който бе предизвикал.

— Сигурно ще бъдете голям хит на танците в училище — отбеляза Бътлър.

— Моля?

— Горкото момиче едва не се разплака. Няма да ви навреди, ако от време на време се държите любезно.

Артемис се изненада. Бътлър рядко изказваше мнение по лични въпроси.

— Не се виждам на училищни танци, Бътлър.

— Танците не са важни. Всичко е въпрос на общуване.

— Общуване? — подсмихна се младият господар Фоул. — Съмнявам се, че има жив тийнейджър, който да притежава равен на моя речник.

Бътлър се канеше да посочи разликата между говорене и общуване, когато вратата на ресторанта се отвори. Влезе дребен мургав мъж, придружаван от истински гигант. Джон Спайро и охраната му.

Бътлър се наведе и зашепна в ухото на господаря си:

— Внимавайте, Артемис. Слушал съм много за здравеняка.

Спайро тръгна между масите с разперени ръце. Беше американец на средна възраст, слаб като щека и висок почти колкото Артемис. През осемдесетте се занимаваше с превоз на стоки, през деветдесетте бе преуспял в търговията с акции. Сега бизнесът му бяха комуникациите. Той носеше бял ленен костюм собствена марка, а по китките и пръстите му имаше достатъчно бижута, за да се позлати куполът на Тадж Махал.

Артемис стана, за да поздрави партньора си.

— Господин Спайро, добре дошли.

— Хей, малкият Артемис Фоул! Как си, по дяволите?

Артемис стисна ръката на мъжа. Бижутата му задрънчаха като опашката на гърмяща змия.

— Добре съм. Радвам се, че успяхте да дойдете.

Спайро придърпа един стол.

— Щом Артемис Фоул ми се обажда с предложение, и по натрошено стъкло ще мина, но ще дойда.

Телохранителите се премериха с погледи. Като се изключи ръстът им, двамата бяха диаметрални противоположности. Бътлър беше образец на пестелива ефективност. Черен костюм, бръсната глава, незабележим, доколкото може да бъде незабележим човек, висок над два метра. Новодошлият имаше изрусена коса, тениска с отрязани ръкави и големи сребърни халки на двете уши. Този човек определено не искаше да остане незабелязан или забравен.

— Арно Тъпст — каза Бътлър. — Чувал съм за вас.

Тъпст зае позиция до рамото на Джон Спайро.

— Бътлър. Един от многото Бътлър — произнесе той с провлачен новозеландски акцент. — Чувал съм, че вие, момчета, сте най-добрите. Такива неща съм чувал. Дано не се налага да проверявам.

Спайро се засмя. Сякаш щурчета засвириха в кибритена кутийка.

— Арно, моля те. Тук сме сред приятели. Днес не е ден за заплахи.

Бътлър не беше сигурен. Войнишкият нюх жужеше в дълбините на черепа му като гнездо стършели. Наблизо дебнеше опасност.

— Е, приятелю. Да се залавяме за работа — каза Спайро и впи в Артемис близко разположените си тъмни очи. — Преглъщам още от другия край на Атлантическия океан. Какво си ми приготвил?

Артемис се намръщи. Надяваше се, че бизнесът може да почака до края на обяда.

— Не искате ли да видите менюто?

— Не. Напоследък почти не ям. Само хапчета и течности. Проблеми с храносмилането.

— Много добре — каза Артемис и сложи на масата алуминиево куфарче. — Тогава да се залавяме за работа.

Той отвори куфарчето и отвътре се показа червен куб с размерите на дискмен, сгушен в син стиропор.

Спайро избърса очилата си с края на вратовръзката.

— Какво виждам тук, момче?

Артемис сложи искрящата кутийка на масата.

— Бъдещето, господин Спайро. Изпреварило графика.

Джон Спайро се наведе напред, за да огледа добре.

— Прилича ми на преспапие.

Арно Тъпст се изкикоти, като гледаше подигравателно Бътлър.

— Тогава ще направим демонстрация — предложи Артемис и взе металната кутия. Натисна едно копче и се разнесе бръмчене. Части от капака се плъзнаха, като откриха тонколонки и екран.