Ли Бардуго - Престол и щурм

— Тези муски са създадени да бъдат използвани заедно, Алина. И са неповторими, също като нас двамата.

Набързо си припомних какво бях прочела в книгите по теория на Гриша.

Навсякъде пишеше едно и също: мощта на Гриша не бива да е неограничена, нещо трябва да я държи под контрол.

— Не — казах. — Това не го искам, желая само…

— Желаеш, значи — прекъсна ме подигравателно Тъмнейший. — Аз пък желая да гледам как твоят следотърсач умира бавно с моя нож, забит в сърцето му. Желая морето да погълне и двама ви. Но сега съдбите ни с теб са свързани, Алина, и нито един от нас няма властта да го промени.

— Ти си луд.

— Знам, че ти доставя радост да си го мислиш — каза. — Въпреки това муските трябва да се съберат. Ако все още има надежда да контролираме Долината…

— Ти не можеш да контролираш Долината. Тя трябва да бъде унищожена.

— Внимавай, Алина — каза с тънка усмивка той, — защото и за теб ми минаваха подобни мисли. — После даде знак на Иван, който чакаше на почтително разстояние. — Доведи момчето.

Сърцето ми се качи в гърлото.

— Чакай — спрях го. — Нали каза, че няма нищо да му сториш.

Той изобщо не ми обърна внимание. Озърнах се за помощ като пълна глупачка, сякаш на този забравен от светците кораб някой щеше да чуе молбата ми. Щормхунд стоеше край руля и ни наблюдаваше с безизразно лице.

Вкопчих се в ръката на Тъмнейший.

— Нали имахме уговорка? Не съм направила нищо непозволено! Ти каза…

Тъмнейший ме погледна със студените си кварцови очи и думите замръзнаха на устата ми.

След малко Иван се върна, помъкнал Мал подире си. Стигна до нас и го блъсна към парапета. Той застана отпред със завързани ръце, присвивайки очи на слънчевата светлина. От седмици не бяхме стояли толкова близко един до друг. Макар да изглеждаше блед и изтощен, поне нямаше следи от нараняване. Разпознавах въпроса, изписан на умореното му лице, но нямах отговор за него.

— Е, следотърсачо — обърна се Тъмнейший към него, — търси.

Погледът на Мал започна да се мята ту към Тъмнейший, ту към мен.

— Какво да търся? Насред открито море сме.

— Алина веднъж ми каза, че си способен да откриеш и зайците в дупките. Поразпитах моряците на „Ферадер“. Те разправят, че те бива и в открито море. Казват, че някой капитан ще извади късмет с човек като теб.

Мал сви вежди.

— Китове ли искаш да преследвам?

— Не — отвърна Тъмнейший. — Искам да откриеш морския бич.

Двамата го зяпнахме потресени. Едва не се изсмях насреща му.

— Ти търсиш дракон?! — изумен произнесе Мал.

— Леденият дракон — натърти Тъмнейший. — Русалие.

Русалие. В преданията морският бич беше прокълнат принц, превърнат в морска змия, заставена да охранява ледените води на Костницата. Това ли беше втората муска на Морозов?

— Него го има само във вълшебните приказки — каза Мал и сякаш изрече на глас моите мисли. — Детски залъгалки. Такова нещо не съществува.

— От години моряците срещат в тукашните води морския бич — отвърна Тъмнейший.

— Както сирени и селки 4 4 Митологични същества от фолклора на Оркнейските и Шетландските острови: народ от тюлени, който живее в морето, но излиза и на сушата, за да диша. Тогава тюлените захвърлят кожите си и се превръщат в невиждани хубавици. Ако някой мъж открадне кожа, селката заживява с него и може да му роди деца, докато не успее с хитрост да си я върне и отново да отплува в морето. — Б.пр. . Това са митове.

Тъмнейший изви вежди.

— Също като елена ли?

Мал ме погледна крадешком. Недоловимо кимнах. Каквото и да беше намислил Тъмнейший, ние нямаше да му помагаме.

Мал заби поглед във вълните.

— Дори не знам откъде да започна.

— За нейно добро е да не казваш истината. — Тъмнейший измъкна тънък нож от гънките на кафтана си. — За всеки пропилян ден, през който не сме открили морския бич, ще одирам по едно парче кожа от нея. Бавно. После Иван ще я лекува, а на следващия ден всичко ще се повтаря.

Усетих как кръвта се оттича от лицето ми.

— Не може да й причиниш това — възкликна Мал, но аз усетих страха в гласа му.

— Аз не искам да й причинявам болка — отвърна Тъмнейший. — Просто очаквам да свършиш онова, което ти наредих.

— Отне ми месеци, докато открия елена — отчаяно заговори Мал. — И досега не знам как стана.

В този момент Щормхунд пристъпи към нас. Толкова бях погълната от Мал и Тъмнейший, че съвсем забравих за него.

— Няма да позволя на кораба ми да изтезават момиче — каза.

Студеният поглед на Тъмнейший се прехвърли на капера.