Л. Смит - Борбата

Пристигнаха пред дома на госпожа Гримсби точно навреме, за да видят Каролайн, която влезе вътре с чантата през рамо. Бони и Елена се спогледаха. Сега беше ред на Елена да разбере къде в къщата ще я остави Каролайн.

— И аз ще сляза тук, госпожице Гилбърт — каза Бони, когато Елена изскочи от колата. Щеше да чака отвън с Мередит, докато Елена им каже къде е чантата. Най-важното беше Каролайн да не заподозре нещо необичайно.

Госпожа Гримсби, която отвори на почукването на Елена, беше библиотекарката на Фелс Чърч. Къщата й също приличаше на библиотека — навсякъде се виждаха шкафове с книги, книги бяха струпани на купчини и по пода. Освен това тя съхраняваше историческите артефакти на Фелс Чърч, включително облекла, запазени от годините, когато градът е бил основан.

В момента къщата се огласяше от младежки гласове, а спалните бяха пълни с ученици, които се преобличаха. Госпожа Гримсби винаги се грижеше за костюмите за представянето на живите картини от историята на града. Елена тъкмо се канеше да помоли госпожа Гримсби да бъде в една стая с Каролайн, но не се наложи — библиотекарката я побутна вътре.

Каролайн, по модерно бельо, изгледа Елена по начин, който трябваше да мине за небрежен, но на Елена не й убягна едва прикритото злорадство. Самата тя гледаше към купчината дрехи, която госпожа Гримсби взе от леглото.

— Ето това е за теб, Елена. Една от най-добре запазените дрехи — всичко е автентично, дори панделките. Смятам, че тази рокля е принадлежала на Хонория Фел.

— Много е красива! — възхити се момичето, когато госпожа Гримсби приглади фината бяла материя. — Какъв е платът?

— Моравски муселин и копринен тюл. Тъй като днес е доста студено, можеш да облечеш този кадифен жакет отгоре. — Библиотекарката посочи към дрехата с цвят пепел от рози, преметната върху облегалката на стола.

Докато се преобличаше, Елена стрелна крадешком с поглед Каролайн. Да, чантата беше в краката на Каролайн. Поколеба се дали да не я грабне, но госпожа Гримсби още беше в стаята.

Муселиновата рокля беше много семпла, а надипленият плат се прихващаше под гърдите с бледорозова панделка. Леко бухналите ръкави, стигащи до лакътя, се завързваха с връзки в същия цвят. Модата в началото на деветнадесети век е била доста освободена и дрехите прилягаха и за момиче от двадесети век — стига да беше достатъчно слабо. Елена се усмихна, когато госпожа Гримсби я поведе към огледалото.

— Наистина ли е била на Хонория Фел? — попита тя, замислена за лицето от бял мрамор върху гробницата в полуразрушената църква.

— Така поне се смята — отвърна госпожа Гримсби. — Тя споменава подобна рокля в дневника си, така че сме почти сигурни.

— Тя е водела дневник? — изненада се Елена.

— О, да. Пазя го зад стъклената витрина на шкафа във всекидневната. Ще ти го покажа, като тръгнем. А сега жакетът… О, какво е това?

Нещо виолетово падна на пода, когато Елена взе дрехата.

Усети как лицето й замръзва. Вдигна бележката, преди библиотекарката да се наведе, и я погледна.

Имаше само един ред. Спомни си, че го бе написала на 4 септември, първия учебен ден. Само че след като го бе написала, го бе зачеркнала. Думите в тази бележка обаче не бяха зачеркнати, а се четяха ясно и отчетливо.

Днес ще се случи нещо ужасно.

Елена едва се сдържа да не изтича при Каролайн и да размаха бележката пред лицето й. Но това щеше да провали всичко. Насили се да остане спокойна, смачка малката хартия и я хвърли в кошчето за боклук.

— Някаква ненужна хартийка — рече и се обърна сковано към госпожа Гримсби. Каролайн не каза нищо, но Елена усещаше триумфалния поглед на зелените й очи.

Само почакай, помисли си Елена. Почакай, докато си взема обратно дневника. Ще го изгоря и после двете ще си поговорим.

— Готова съм — каза Елена на госпожа Гримсби.

— Аз също — каза престорено скромно Каролайн.

Елена я погледна с престорена незаинтересованост.

Бледозелената рокля на Каролайн с дълъг шлейф на бели и зелени ивици не беше толкова хубава като нейната.

— Прекрасно! Момичета, вървете и изчакайте да дойдат да ви вземат. О, Каролайн, да не си забравиш чантата.

— Няма — усмихна се тя и се протегна към чантата в краката й.

За щастие от мястото си не можеше да види лицето на Елена, тъй като в този миг престорената й хладна незаинтересованост напълно се пропука. Тя гледаше втрещено как Каролайн започна да привързва чантата към кръста си.

Смайването й обаче не убягна от вниманието на госпожа Гримсби.