Питакъс Лор - Възходът на номер Девет

Когато за пръв път видях Крейтън, не знаех какво да мисля за него. Той е мрачен и сприхав, но, изглежда, има голямо сърце и познанията му за света и текущите събития са невероятни. Официално или не, той приема ролята си на сепан напълно сериозно. Казва, че би дал живота си за всяка една от нас. Би направил всичко, за да разгромим могадорианците, всичко, за да бъдем отмъстени. Вярвам му безусловно.

Този полет за Индия обаче хич не ми се нрави. Исках да се върна в Щатите колкото е възможно по-скоро, да бъда отново при Джон и Сам. Но вчера, когато стояхме отгоре на бента и гледахме сечта в езерото, Крейтън ни каза, че Сетракус Ра, могъщият могадориански водач, скоро ще бъде на Земята, ако не е вече тук. Пристигането му е знак, че могадорианците са разбрали, че сме заплаха и трябва да очакваме да засилят действията си, за да ни убият. Сетракус е повече или по-малко непобедим. Само Питакъс Лор, най-могъщият от всички лориенски старейшини, би могъл да го разгроми. Бяхме ужасени. Ако беше наистина непобедим, какво щяхме да правим всички ние? Когато Марина му зададе този въпрос и го попита колко от нас биха имали шанса да го победят, Крейтън ни поднесе още по-шокиращи новини, познанията, които са поверени на всички сепани. За един от гардовете — един от нас — се предполагаше, че има способностите на Питакъс. Един от нас трябваше да порасне и да стане силен колкото е бил той, за да може да победи Сетракус. Можехме само да се надяваме, че това не е бил Едно, Две или Три, че това е някой от тези, които все още са живи. Ако е така, имахме шанс. Трябваше просто да чакаме, за да разберем кой е Питакъс, и да се надяваме, че тези способности ще се проявят скоро.

Крейтън смята, че вече го е открил — гарда със способностите на Питакъс.

— Четох за едно момче в Индия, което, изглежда, има необикновени способности — каза ни тогава той. — Живее високо в Хималаите. Някои вярват, че той е прероденият индуски бог Вишну 1 1 Вишну — бог от индуската митология, пазител на цялата Вселена. Обикновено се изобразява като младо същество. — Б.пр. , други пък смятат, че е извънземен измамник, който има дарбата да сменя физическата си форма.

— Като мене ли, тате? — попита Елла. Взаимоотношенията им на баща — дъщеря ме изненадаха. Нямаше как да не изпитам известна завист — завист за това, че тя все още имаше нейния сепан, някой, към когото може да се обърне за съвет.

— Той не променя възрастта си, Елла. Превръща се в животни и разни други същества. Колкото повече чета за него, толкова повече се убеждавам, че той е член на гардовете, и мисля, че може да е онзи, който притежава всички завети, който е способен да се изправи срещу Сетракус и да го убие. Трябва да го намерим колкото може по-скоро.

Точно сега нямам желание да си губя времето в търсене на още един член на гардовете. Знам къде е Джон или поне къде би трябвало да бъде. Чувам гласа на Катарина, която ми казва, че трябва да следвам интуицията си, а тя ми подсказва, че преди всичко друго трябва да се свържа с Джон. Това е най-безопасният ход. Със сигурност не е толкова рисковано, колкото да отидем на другия край на света само защото Крейтън има някакво предчувствие и е прочел разни слухове в интернет.

— Може да е капан — казвам. — Ами ако това са измишльотини, пуснати нарочно, за да ги намерим и да направим точно това?

— Разбирам тревогата ти, Шест, но имай ми доверие, аз съм цар в пускането на слухове по интернет. Това не е номер. Има твърде много информация, която води към това момче в Индия. Той си стои там, не се крие. Просто едно същество, което, изглежда, е много могъщо. Ако той е един от вас, трябва да го намерим, преди могадорианците да стигнат до него. Веднага щом това пътуване приключи, ще отидем в Южна Америка, за да се срещнем с номер Четири — обяснява Крейтън.

Марина ме погледна. Тя искаше да намерим Джон почти толкова, колкото и аз — следеше онлайн новините за подвизите му и подобно на мен имаше усещането, че той е един от нас. Бях ѝ казала, че и аз изпитвам същото.

— Обещаваш ли? — пита тя Крейтън.

Той кимва.

Гласът на пилота ме извежда от унеса. След малко ще излетим. Страшно ми се иска да пренасоча самолета и да го отклоня към Западна Вирджиния. Към Джон и Сам. Надявам се да са добре. В съзнанието ми продължават да се появяват картини, в които виждам Джон, затворен в килия. Изобщо не трябваше да му казвам за базата на могадорианците в планината, но той искаше да си вземе обратно сандъка и нямаше начин да го убедя да не го прави.