Питакъс Лор - Възходът на номер Девет

Всъщност аз си бях наистина лъжкиня. Каква ирония! Откакто бях дошла на Земята, само това правех, лъжех. Лъжех за името си, откъде съм, къде е баща ми, за това защо не мога да остана да спя в къщата на някое друго момиче — всичко, което знаех, беше да лъжа и това бе причината да съм жива. А Ашли ме нарече лъжкиня точно когато за пръв път казвах истината, и това направо ме вбеси. Втурнах се към стаята си, затръшнах вратата и ударих с все сила стената.

За мое учудване юмрукът ми мина през нея.

Катарина нахлу с трясък през вратата, готова за атака, с кухненския нож в ръка. Чувайки шума, бе решила, че това са могадорианци. Когато съзря какво съм направила със стената, ѝ стана ясно, че нещо в мен се е променило. Тя отпусна ножа и се усмихна.

— Днес не беше денят, в който да се качиш на самолет, но пък е денят, в който ще започне твоето обучение.

И сега, седем години по-късно, когато седя в този самолет с Марина и Елла, в ушите ми звучи гласът на Катарина. „Там ще сме като в капан.“ Но вече съм готова за онова, което ме очаква, и то по начин, по който Катарина и аз тогава не бяхме.

Оттогава бях пътувала десетки пъти и всичко е било наред. Но днес за пръв път го правя, без да се промъквам на борда с помощта на завета ми, който ме прави невидима. Знам, че сега съм много по-силна. И ставам все по-силна с всеки изминал ден. Ако сега се случеше към мен да се втурнат от предната част на самолета банда могадориански войници, този път няма да се изправят срещу едно покорно момиче. Известно ми е на какво съм способна — сега съм войник, воин. Аз съм някой, от когото трябва се страхуват, а не да наранят.

Марина отпуска колене и се изправя, като издиша продължително. Прошепва едва чуто:

— Страх ме е. Иска ми се вече да сме във въздуха.

— Ще се оправиш — казвам ѝ тихо.

Тя се усмихва и аз ѝ връщам усмивката. Вчера на бойното поле Марина се показа като силен съюзник с удивителни завети. Тя може да диша под вода, да вижда в тъмното, да лекува болните и ранените. Както всички гардове, и тя притежава телекинеза. И понеже двете сме много близки като номера — аз съм номер Шест, а тя е номер Седем, — връзката ни е специална. Когато заклинанието все още беше в сила и трябваше да ни убиват поред, могадорианците би трябвало да убият първо мен, за да стигнат до нея. Но те никога нямаше да успеят да го направят.

Елла седи безмълвна от другата страна на Марина. Все още очакваме Крейтън и тя разтваря учебника по биология, който лежи в скута ѝ, и се взира в страниците. При целия фарс, който разиграваме, не е нужна чак такава концентрация и когато се навеждам към нея, за да ѝ го кажа, виждам, че тя изобщо не чете. Опитва се да обърне страницата с телекинезата си, но не се получава.

Елла е това, което Крейтън нарича етернус — някой, който е роден със способността да променя възрастта си. Но все още е твърде млада и нейните завети още не са се развили. Няма търпение и иска това да се случи още сега, но то ще стане, когато му дойде времето.

Елла е дошла на земята с друг кораб, за който си нямах и идея, че съществува, докато Джон Смит — номер Четири, не ми каза, че го е видял във виденията си. Била е още бебе, което означава, че сега трябва да е почти на дванайсет. Крейтън твърди, че той е неофициално нейният сепан, защото не е имало време да го назначат за такъв. Той, както и останалите сепани, има задължението да помага на Елла да развие своите завети. Каза ни още, че на борда на кораба е имало малко стадо химери, животни от Лориен, които могат да променят формата си и да участват в битките редом с нас.

Радвам се, че тя е тук. След като умряха номер Едно, Две и Три, останахме само шестима. С Елла ставаме седем. Седем носи късмет, ако вярвате в тези неща. Аз не. Вярвам само в силата.

Най-после виждам Крейтън да се промъква по пътеката с черно куфарче в ръка. Носи тъмни очила и кафяв костюм, който изглежда твърде голям за него. Под решителната му брадичка се мъдри синя папийонка. Предполага се, че той е нашият учител.

— Здравейте, момичета. — Той се спира до нас.

— Здравейте, господин Колинс — отговаря Елла.

— Самолетът е пълен — намесва се Марина.

Това е код, който няма да направи впечатление на никого от самолета. За да му покажа, че всичко долу на земята изглежда нормално, аз казвам:

— Ще се опитам да поспя.

Той кимва и заема мястото си точно зад Елла. Привежда се между нея и Марина и казва:

— Ако обичате, използвайте разумно времето си на самолета. Учете.

Това означава: продължавайте да сте нащрек.