Стефани Гарбър: Каравал

Продължи да яде пияни кексчета и да пресушава големи кристални чаши с алкохолен нектар, докато главата й не се завъртя заедно с тялото. Буквално падна в прегръдките на поредния си партньор. Той я притисна до себе си по-плътно от останалите. Големите му ръце се плъзнаха решително около кръста й и донесоха нови вълни на удоволствие. На Тела й харесваше самоувереният му стил. Когато я поведе към края на празненството и далече от тълпата, на нея й се стори, че усеща ръцете му и на други места по тялото си. Може би той щеше да отвлече мислите й от всички неща, които от страх не беше споделила със сестра си.

Тела наведе глава назад и се усмихна. Ала нощта беше потъмняла, а нейното зрение се беше прибулило. Партньорът й не приличаше на нито един от актьорите, с които се беше запознала. Когато се наведе по-близо до нея, Тела различи само самодоволна усмивка. Ръцете му се плъзнаха надолу. Тя си пое рязко лъх, когато мъжът впи пръсти в диплите на роклята й, после той… изчезна.

Случи се толкова неочаквано, че Тела залитна назад.

Допреди миг младият мъж я притискаше към себе си и категорично се канеше да я целуне. А сега се отдалечаваше. Вървеше толкова бързо, че на Тела й се прииска да не беше пила толкова много. Преди да е направила и две крачки, той изчезна в тълпата, оставяйки я сама, премръзнала и… с нещо доста тежко в джоба.

Ледени тръпки полазиха по голите й рамене. Главата й се въртеше, да, но беше достатъчно трезва да знае, че тежкият предмет не е бил у нея допреди миг-два. Изкуши се да повярва, че е ключ… може би нейният непознат се надяваше тя да го последва в стаята му за целувката, която така и не бяха споделили. Но ако е искал това, реши Тела, едва ли би избягал толкова бързо.

— Май имам нужда от още една чаша шампанско — промърмори Тела на себе си и отстъпи по-далече от шумното множество. Нямаше представа какъв е предметът в джоба й, освен че беше увит в хартия, но имаше острото чувство, че е предназначен единствено за нейните очи.

Извади предмета. Събираше се в шепата й. Голяма монета, увита в бележка. Такава монета Тела виждаше за пръв път. Разви бележката и прибра монетата в джоба си.

Почеркът беше смел и прецизен.

Моя най-скъпа Донатела,

Поздравления, задето избяга от баща си и оцеля по време на Каравала. Радвам се, че планът ни проработи, макар да не се съмнявах нито за миг, че ще издържиш играта докрай.

Сигурен съм, че майка ти ще се гордее с теб. Знам, че нямаш търпение да се срещнете. Ще спазя обещанието си да те заведа при нея.

Но първо трябва да изпълниш своята част от сделката. Надявам се, не си забравила какво ми дължиш в замяна на всичко, което споделих с теб.

Смятам скоро да си събера дължимото.

Искрено твой,

Приятел

Благодаря ти, Господи, задето не загуби вярата си в мен, докато сама я губех, за любовта ти и за всички чудеса, които направиха тази книга възможна.

Когато започнах да пиша, нямах представа колко дълъг и трънлив ще е пътят ми до публикуването. „Каравал“ не е първата книга, която съм написала, нито втората, нито третата, нито четвъртата, нито петата. Преди да довърша този роман, се сблъсках с всички възможни причини да се откажа от писането. За щастие и до голяма степен благодарение на всички хора, които ще спомена тук, това не се случи.

Специални благодарности на родителите ми, които ме приеха в дома си и ме издържаха, докато завърша книгата. Дължа им дори по-голяма благодарност, защото вярваха във всички непубликувани книги преди тази. Мамо и татко, обичам ви силно!

Благодаря и на моята прекрасна и фантастично безстрашна агентка Джени Бент за добрите съвети и че намери толкова домове на книгата ми. Научих толкова много от теб, освен това мисля, че си забавна.

Сара Дотс Барли, признателността ми към теб не познава граници. Благодаря ти за чудесната редакция на книгата и неизменната подкрепа. Да работя с теб е удоволствие. Дълбоко се вълнувам, че се влюби в тази книга и ми помогна да я заведа на места, където не бих я завела без теб. Чудесно беше да работим заедно!

Благодаря ви, Ейми Ейнхорн и Боб Милър, мои скъпи издатели. За мен е висока чест, че „Каравал“ стана част от семейството на „Флатайън“. Ейми, благодаря ти за целия допълнителен труд, който вложи в тази книга, особено докато Сара беше в отпуск по майчинство. Нека благодаря също на Каролин Блийк, задето се включи и винаги бе толкова усмихната.

Искрена благодарност на всички в „Макмилан“, които работиха по тази книга. Благодаря ви, Дейвид Лот, Дона Нецел, Лиз Каталано,