Стефани Гарбър: Каравал

— Май няма да дойда на празненството, не мога — каза Скарлет.

— Трябва да дойдеш. Вече съм ти купила рокля и платих пет тайни за нея. — Тела отиде при една ракла и когато се обърна, държеше в ръце ефирна розова одежда. — Напомня ми за залез в Горещия сезон.

— Тогава ти я облечи — предложи Скарлет.

— Много е дълга, а и я купих за теб — отвърна Тела и й метна роклята. На пипане беше точно толкова луксозна и ефирна, колкото изглеждаше отдалече, с малки смъкнати ръкави и бюстие в цвят слонова кост, покрито с панделки, които преливаха в тюлена пола. Към панделките бяха прикрепени копринени цветя, които променяха цвета си според светлината, комбинация от сияйни кремави оттенъци и парещи розови отсенки.

— Просто я облечи за тази вечер — каза Тела. — Ако в края на празненството още искаш да си тръгнеш и да оставиш зад гърба си Каравала и всички, които са част от неговия свят, ще тръгна с теб. Но на празненството трябва да дойдеш. Чувала съм, че Легендата никога не кани външни хора, а и едва ли ще си спокойна, ако си тръгнеш, без да си говорила с Джулиан.

Сърцето й се сви. Радваше се, че Джулиан е жив. Но каквото и да имаше между тях сега, със сигурност не би могло да се сравнява с онова, което имаха преди. Да, Джулиан се беше опитал да й каже истината, но сигурно го беше направил от съжаление. Или и това е било част от представлението. Не е като да й се беше обяснил в любов.

— Имам чувството, че изобщо не го познавам. — Освен това й се струваше, че самата тя е пълна глупачка.

— Значи тази вечер е шансът ти да го опознаеш. — Тела я сграбчи за ръката и я стисна. — Ще ми се да ти кажа, че онова, което сте споделили, е било истинско.

— Тела, така не ми помагаш.

— Защото не ми позволи да продължа. Дори да не е било каквото си го мислела, пак сте преживели нещо важно и за двама ви през изминалата седмица. Мисля, че и той не по-малко от теб иска да се уточните. Да се разберете веднъж и завинаги.

„Веднъж и завинаги.“ Тоест да сложат край.

Сега вече разбираше защо Джулиан я беше предупредил, че повечето хора, които среща тук, не са каквито изглеждат.

Но не можеше да отрече, че иска пак да го види.

— Ще бъдеш най-хубавото момиче на празненството, ще видиш. Е, след мен, разбира се. — Тела се изкиска тихичко и макар сърцето на Скарлет да се късаше заради Джулиан, тя си напомни, че най-после е със сестра си и двете са напълно, благословено свободни. Точно това беше искала винаги, бъдеще, което още не е написано, пълно с надежда и възможности.

— Обичам те, Тела.

— Знам. — Тела вдигна нежен поглед към нея. — Нямаше да съм тук, ако не ме обичаше.

Беше като да пристъпиш в свят от оживели приказки и мечти. Въздухът миришеше на борова гора, поръсен със светлината на златни фенери.

Скарлет нямаше представа къде се е дянал снегът, но от него не беше останал и помен. Вместо това земята беше покрита с листенца от цветя. Гората се къпеше в оттенъци на зелено и маслиново, изумрудено и слонова кост. Дори стволовете на дърветата бяха покрити с мъх в богат нефритен цвят, освен там, където по тях се виеха златни гирлянди. Хората отпиваха златни питиета, богати и гъсти като мед, други хапваха кексчета, които приличаха на малки облаци.

Ето го и Джулиан. Сърцето й се качи в гърлото. Оглеждала се бе за него, а сега изведнъж се вкамени.

От другата страна на улицата, под балдахин от зелени листа и златни панделки, той стоеше и отпиваше от висока чаша с мед, изглеждаше съвсем жив и си говореше с някаква брюнетка с лъскава коса, която бе твърде хубава, ако питаха Скарлет. Джулиан се засмя на нещо, казано от момичето, и сърцето на Скарлет се смъкна от гърлото в стомаха.

— Не трябваше да идвам.

— Май пак имаш нужда от помощта ми. — Айко се появи между Тела и Скарлет.

За разлика от блестящите и ярки одежди, които бе носила по време на играта, сега беше с тъмна семпла рокля. Черна или тъмносиня, Скарлет не можа да прецени. С дълга до земята права пола, дълги ръкави и висока яка.

— Зиморничава съм — каза простичко тя. — Ти също изглеждаш измръзнала, макар че едва ли е от времето.

Айко погледна към брюнетката, която тъкмо хващаше Джулиан под ръка.

— Казва се Анжелик. Може би си я спомняш от магазина за дрехи. Обича да флиртува с мъже, които харесват друга — добави Айко и погледна многозначително към Скарлет.

— Намекваш, че трябва да отида при него и да говорим?

— Не сме казвали такова нещо. За разлика от теб — намеси се Тела.