Стефани Гарбър - Каравал

Скарлет се замисли за Роза и за всичко, което Тела бе написала в писмата си. Легендата явно не се беше клел да съсипе баба й, но по всичко личеше, че разбитото му сърце е унищожило поне една друга жена. Освен това й се струваше, че представлението, което им беше устроил, не би било чак толкова жестоко, ако двете не бяха внучки на неговата Аналиса.

Имаше и други въпроси за Легендата, но повече не можеше да си затваря очите за острата болка от една друга смърт, която разяждаше мислите й.

— Трябва да знам за Джулиан.

Тела прехапа устни.

— Чудех се кога ще попиташ за него.

— Какво искаш да кажеш? — грубо се сопна Скарлет. Имаше десетки въпроси, но нямаше сили да зададе основния — дали е жив, или е мъртъв. Откакто Тела се бе появила, тя се надяваше, че и Джулиан не е наистина мъртъв. Ала лицето на сестра й стана непроницаемо и Скарлет се уплаши, че днес не й се полага втори щастлив край. — Знаела си, че той ще умре?

Тела кимна бавно.

— Боя се, че това може да се окаже по моя вина.

Секарлет пребледня и се срина в креслото.

— Заради теб са го убили.

— Моля те, не се разстройвай. Опитвах се да те защитя.

— Но да го убият?

— Той всъщност не е мъртъв — увери я Тела.

— Тогава къде е? — Огледа се, сякаш очакваше Джулиан всеки миг да влезе в стаята. Но вратата не се отвори, Тела се намръщи и паниката отново сграбчи в хватка сърцето на Скарлет. — Ако е жив, защо не дойде с теб?

— Успокой се и ще ти обясня всичко. — В гласа на Тела се долавяше леко треперене. — Преди играта да започне, казах на Легендата, че не искам някой да ти завърти главата. Знаех, че държиш да се омъжиш за графа. Тази идея никога не ми е харесвала, но исках сама да се откажеш от нея, по свои причини, а не заради някой актьор от Каравала. Така че… — Тела замълча, после избълва на един дъх: — Казах на Легендата, че ако това все пак се случи, искам актьорът да бъде изваден от играта преди края й и ти да вземеш самостоятелно решението си за своя годеник. Сега разбирам, че съм допуснала грешка. Но се кълна, че исках да защитя сърцето ти.

— Не е трябвало да…

— Не е нужно да го казваш. — Тела се залюля на пети и смръщи отново вежди. — Знам, че допуснах много грешки. Представях си, че нещата ще се развият другояче. Не си давах сметка колко непредсказуем е Легендата. По план трябваше да извади Джулиан от играта на по-ранен етап, а и никога не ми е хрумвало, че ще нареди да го убият пред очите ти.

Видно бе, че Тела съжалява искрено, но това с нищо не облекчи ужаса, който вилнееше в гърдите на Скарлет. Никой не бива да вижда как двамата най-скъпи на сърцето му хора умират в една и съща нощ.

— Значи Джулиан е жив, така ли?

— Да, съвсем жив. Мислех, че ще се зарадваш. — Тела вдигна високо вежди. — От онова, което чух за двама ви, сметнах, че…

— Предпочитам да не обсъждам чувствата си в момента. — Нито тях, нито нещата, които е чула сестра й. Всичко това започваше да й идва в повече. Твърде много истински нишки, преплетени с фалшиви нишки, неразличими една от друга. Би трябвало да се радва, че Джулиан е жив, но все още чувстваше болката от смъртта му, а мисълта, че всичко е било преструвка, означаваше, че онзи Джулиан, в когото се бе влюбила, всъщност никога не е съществувал. Било е просто роля, изиграна от актьор на Каравала.

— Трябва да разбера как работи това нещо. Кое е истинско и кое не е. — Очите й отново се пълнеха със сълзи. Знаеше, че би трябвало да се чувства щастлива и наистина изпитваше известно облекчение, но извън това беше страшно объркана.

— Всичко ли е било по сценарий?

— Не, ни най-малко. — Тела седна в креслото до нея. — Отвличането ни, моето и твоето, ги измислих аз. Знаех също, че ще те подложат на изпитания, преди да се срещнем на балкона и аз да скоча. Но случилото се помежду не беше по сценарий, поне в голямата си част. Всяка година, преди играта да започне, на актьорите им се прави заклинание, което им пречи да признават определени неща — като това, че са актьори, например — продължи Тела. — Дават им се насоки, които да следват, но извън това имат голяма свобода на действие. Мисля, че вече и сама си стигнала до този извод — че по време на Каравала винаги има и реални неща, смесени с магичното. Едва ли е нужно да ти казвам, че ролята на Джулиан трябваше да приключи малко след като те доведе на острова. — Тя замълча многозначително.

И Джулиан беше казал нещо в този смисъл, но в светлината на всичко останало Скарлет вече не знаеше дали да вярва и на една негова дума. Нищо чудно Джулиан да се окаже Легендата.