Стефани Гарбър - Каравал

— Как си могла… да ми причиниш това? — упрекна я Скарлет. — Как можа да скочиш от балкона пред очите ми?

— Май е по-добре да ви оставя сами. — Каспар тръгна към вратата и погледна пътьом към Скарлет. — Надявам се, че не се сърдиш. Ще се видим ли на празненството?

— Празненство? — повтори Скарлет.

— Не му обръщай внимание — каза Тела.

— Стига си ми казвала какво да правя! — Скарлет изгуби контрол над чувствата си. Разплака се отново, с онзи истеричен плач, от който хълцаше и кихаше.

— Толкова съжалявам, Скар. — Тела се приближи и я прегърна. — Не исках да минеш през всичко това.

— Тогава защо го направи? — Скарлет се отдръпна с хълцане и застана така, че едното от креслата да е между двете им. Колкото и облекчена да се чувстваше от последното развитие на нещата, не можеше да се отърси от спомена за смъртта на Тела. Как държи в ръцете си мъртвото й тяло. Мисълта, че никога повече няма да чуе гласа й.

— Знаех, че любовта ти може да ме върне към живота — каза Тела.

— Но аз не те върнах. Легендата така и не ми даде желанието.

— Желанието не е нещо, което ти дават — обясни Тела. — Легендата би могъл да ти даде малко магия, която да помогне, но желанието се сбъдва само ако го искаш повече от всичко.

— Значи твърдиш, че аз съм те върнала към живота? С желанието си? — Скарлет още не можеше да го проумее. Когато сестра й се появи жива и здрава преди минути, първата й мисъл бе, че смъртта й е била някакъв сложен номер. Ала сега лицето на Тела беше съвсем сериозно, без следа от глупавите шеги, с които беше започнала. — Тела, ами ако не се беше получило?

— Сигурна бях, че ще се получи — твърдо каза Тела. — Никой не ме обича колкото теб. Ти би скочила от балкона, ако Каспар те бе убедил, че така ще ме защитиш.

— Не знам — измърмори Скарлет.

— Аз обаче знам — настоя Тела. — Ти не ме видя по време на играта, но истината е, че на няколко пъти се измъквах, за да видя как се справяш. Дори когато не премина изпитанията, пак бях сигурна, че ще успееш да ме спасиш.

— Изпитания? — повтори Скарлет.

— Легендата настоя да те подложим на няколко изпитания. Обеща ми, че ще осигури необходимата магия, но държеше да е сигурен, че искаш желанието достатъчно, иначе планът нямаше да сработи. Точно затова жената в магазина за рокли те попита какво искаш най-много.

— Но аз се провалих тогава.

— Не на всичките изпитания. Премина успешно най-важното и това беше достатъчно. Ако се беше провалила и на него, аз нямаше да скоча.

Скарлет си спомни какво беше казал Каспар, когато я накара да отстъпи към ръба на балкона. „Ако не си готова да го направиш, никога няма да я спасиш.“

— Моля те, не се ядосвай. — Сърцевидната уста на Тела се изопна в черта. — Направих го и за двете ни. Самата ти каза, че ако избягам, баща ни ще ме преследва до края на света.

— Но не и ако си мъртва — довърши вместо нея Скарлет.

Тела кимна мрачно.

— Когато двете с теб се измъкнахме от Трисда, оставих на баща ни два билета за Каравала с бележка от Легендата, че ще ни намери там.

Скарлет си пое треперливо дъх, представила си как Тела се промъква в кабинета на баща им. Все още се изкушаваше да я смъмри за този ужасно опасен план, но за пръв път си даваше сметка колко е подценявала сестра си. Малката й сестричка беше по-умна, по-съобразителна и по-смела, отколкото си беше мислила Скарлет.

— Можеше да ми кажеш.

— Исках да ти кажа. — Тела заобиколи предпазливо креслото, докато двете не застанаха лице в лице. Беше се преоблякла — вместо съсипаната рокля, в която беше умряла, сега носеше бяла. Призрачен оттенък на бялото и Скарлет се запита дали сестра й нарочно не е избрала роклята заради цвета. Сякаш драмата и така не беше достатъчна. — Идея си нямаш колко ми беше трудно да си мълча, докато още бяхме на Трисда, а на балкона бях уплашена до смъ… беше ми много нервно. Но мълчанието ми беше част от сделката. Според Легендата истината би те подложила на твърде голям натиск и не било изключено да се издадеш. Освен това негодникът обича игричките си. — Тела свъси вежди.

Скарлет остана с впечатлението, че играта е надхвърлила сделката, сключена от сестра й. Което не биваше да я изненадва, предвид всичко, което беше научила за Легендата.

— Значи не е имало нищо общо с баба ни?

Тела кимна.

— Вярно е, че са имали романтична връзка и тя не свършила добре, защото баба избрала друг мъж, но Легендата никога не е давал клетва да унищожи всичките й потомки. След като баба отишла на Завладените острови да се омъжи за дядо, тръгнал слух, че е избягала там да се скрие от Легендата, защото той искал отмъщение, но това също не отговаря на истината. Убедена съм, че много жени са топлили леглото му след нея.