Стефани Гарбър - Каравал

Въпреки това трябваше да попита:

— Какво имаш предвид?

— Според другите актьори Джулиан е трябвало да ни доведе на острова и после да се оттегли. Доколкото разбрах, трябвало е да те остави в магазина за часовници. Но това не си го чула от мен — каза Тела. — И в случай че се чудиш, с Джулиан никога не сме били близки. Дори не сме се целували.

Скарлет се изчерви. Опитвала се бе да не мисли за това.

— Тела, мога да обясня. Никога не бих…

— Не е нужно да обясняваш — прекъсна я сестра й. — Никога не съм те обвинявала за каквото и да било. Макар да признавам, че оставах изненадана при всеки доклад за отношенията ви. — Гласът й стана по-висок, сякаш всеки миг щеше да се разсмее.

Скарлет скри лице в шепи. „Засрамена“ не беше достатъчно силна дума да опише чувствата й. Въпреки думите на Тела, се чувстваше измамена и унизена.

— Скар, не се крий. — Тела издърпа ръцете й от пламналото й лице. — Няма нищо нередно в отношенията ти с Джулиан. И в случай че се притесняваш, не от него разбрах за вас. Черпех информация основно от Данте, който се дразнеше, че не си харесала него.

Тела направи физиономия, което остави у Скарлет впечатлението, че въпросното стечение на обстоятелствата й е допаднало.

— Значи и Данте не е умрял наистина, така ли?

— Не, умря, но после се върна, също като Джулиан — отвърна Тела. А после се постара да обясни истината за смъртта и Каравала.

Е, не знаела подробности. Било от онези неща, за които хората не говорят. Знаела само, че ако някой от актьорите на Легендата загине по време на играта, умира наистина, но не за дълго. Усещал цялата болка и ужас на смъртта и оставал мъртъв до официалния край на играта.

— Означава ли това, че ти си щяла да се върнеш и без мен? — попита Скарлет.

Тела пребледня, стана по-бяла и от роклята си, и за пръв път Скарлет се запита какво ли е почувствала сестра й в момента на смъртта си. Тела умееше да скрива чувствата си, но не и този път. Когато заговори, гласът й трепереше:

— Аз не съм актьор. Обикновените хора, които умират по време на играта, не се връщат. Хайде сега. — Тела скочи от креслото, отърси се и каза бодро: — Време е да се приготвим.

— Да се приготвим за какво? — попита Скарлет.

— За празненството — отвърна Тела, сякаш беше нещо очевидно. — Нали помниш поканата?

— Онази от Легендата? Значи е била истинска? — Не можеше да реши дали е извратено или дяволски умно.

Тела я хвана над лакътя и я затегли към вратата.

— Непременно трябва да дойдеш на празненството, хич не си и помисляй да се дърпаш!

Скарлет искаше да остане с Тела, но на празненство определено не й се ходеше. Обичаше да е сред хора, но точно сега не й беше до флиртове, храна и танци.

— Хайде де! — задърпа я по-силно Тела. — Нямаме много време. Не искам да се явя там като призрак.

— Тогава е трябвало да избереш друга рокля — сопна й се Скарлет.

— Умрях — изтъкна преспокойно Тела. — Каква по-подходяща дреха от тази? Ще видиш, че в следващата игра драмата ще те завладее по-силно и от мен.

— А, не — поклати глава Скарлет. — Никакви игри повече.

— След тази нощ може и да си промениш мнението. — Тела я стрелна със загадъчна усмивка и отвори вратата, преди Скарлет да е възразила. Също като при подземните тунели, и тази врата водеше към нов коридор, който Скарлет виждаше за пръв път. Плочи със скъпоценни камъни покриваха пода и излъчваха мека светлина. Тела я повлече покрай зали, пълни с картини, които й напомниха за тетрадката на Айко.

Скарлет спря пред картина, която не беше виждала преди, образ на самата нея в магазина за рокли, ококорена и с отворена уста при вида на прекрасните одежди, а Тела я наблюдава тайно от третия етаж.

— Стаята ми е насам. Друга е, не онази, където ме намери снощи. — Тела повлече Скарлет покрай още няколко ъгъла и групички актьори от Каравала, с които си размени кратки поздрави, преди да спре пред кръгла врата в небесносиньо. — Не е много подредено, да знаеш.

В стаята цареше истински хаос, всяка повърхност беше отрупана с корсети, рокли, красиви шапки и дори няколко пелерини. Не се виждаха прошарени кичури в косата на Тела, но все трябва да се криеха някъде, реши Скарлет, защото сестра й със сигурност беше загубила поне година от живота си, за да се сдобие с толкова много нови и прекрасни неща.

— Няма достатъчно гардероби да ги прибера — оправда се Тела и вдигна няколко рокли да направи пътечка за Скарлет. — Не се тревожи, роклята, която съм ти избрала, не е на пода.