Стефани Гарбър - Каравал

— Ти си роднина на Легендата?

Вместо да й отговори, Джулиан плъзна поглед по празнуващите хора и отново погледна към нея.

— Искаш ли да се поразходим? — предложи той и й протегна ръка.

Скарлет си спомни как бе целувала пръстите му един по един и тръпки полазиха по голите й рамене. Беше я предупредил, че трябва да се страхува от тайните му, и сега тя разбираше защо.

Отказа да го хване за ръка, но все пак тръгна след него. Пантофките й газеха по цветните листенца към една върба. Джулиан разтвори клоните, за да се мушне Скарлет под балдахина на дървото. Листата светеха в тъмното, хвърляха мека зеленикава светлина и ги скриваха от погледите на останалите гости.

— Почти откакто се помня Легендата е моят кумир — започна Джулиан. — Бях като теб, когато си започнала да му пишеш писма. Идеализирах го. Исках, като порасна, да бъда Легендата. А когато станах актьор, изобщо не се притеснявах дали лъжите, които изричам, могат да наранят някого. Исках единствено да го впечатля. А после се появи Роза. — Начинът, по който произнесе името й, сви сърцето на Скарлет. Знаеше, че Роза е била истинско момиче, но мислеше, че я е прелъстил Легендата.

— Ти ли си бил актьорът, който се е забъркал с нея?

— Не — отговори веднага Джулиан. — Дори не бях говорил с нея, но не те излъгах, когато казах, че след смъртта й изгубих вярата си. Осъзнах, че Каравалът вече не е играта отпреди, чиято цел е да забавлява хората с безобидни приключения и да им даде някой и друг урок за живота. С годините Легендата се беше променил и не за добро. Той се влияе от ролите си, а играе злодей от толкова дълго, че сам се е превърнал в такъв. Накрая, преди няколко месеца реших да си тръгна, но Легендата ме убеди да му дам още един шанс.

— Значи наистина го познаваш? — попита Скарлет.

Джулиан отвори уста, сякаш да й каже нещо, но думите така и не излязоха на бял свят. Погледна многозначително Скарлет.

— Помниш ли какво ме попита за Легендата?

— Дали сте роднини?

Джулиан кимна, но не обясни нищо повече по въпроса. Листата на върбовото дърво се разшумяха над тях.

— Легендата ми изпрати писмо с молба да участвам в играта — продължи Джулиан. — Твърдеше, че се опитва да изкупи вината си. А аз исках да му повярвам.

Джулиан си пое дълбоко дъх, преди да продължи:

— От мен се искаше само да ви доведа на острова. Много пъти правих опит да се оттегля, но не успявах. Ти се оказа по-различна от очакваното. По време на Каравала повечето хора се интересуват само от собственото си забавление. Но ти мислеше основно за сестра си и това ми напомни за чувствата ми към моя брат.

При последните думи карамелените му очи се впиха в нейните. И Скарлет внезапно бе споходена от една мисъл.

— Легендата ти е брат? — попита тя.

Крива усмивка раздвижи лицето му.

— Надявах се сама да се сетиш.

— Но… — Скарлет не знаеше какво да каже, нужно й бе време да осмисли новината.

Това би обяснило защо на Джулиан му е било толкова трудно да се оттегли от играта. Самата тя знаеше отлично колко е трудно да обърнеш гръб на брат или сестра, дори когато изглежда, че го заслужават.

А и другите актьори наистина се бяха отнасяли към Джулиан различно.

Откакто бе научила, че Каспар само се е преструвал на Легендата и че Джулиан е жив, Скарлет отново се бе заиграла с мисълта, че Джулиан е господарят на Каравала. Може би на подсъзнателно ниво се е досещала, че двамата са близки роднини.

— Да, но как е възможно това? Ти си толкова млад.

— Докато съм в трупата на Каравала, не остарявам — обясни Джулиан. — Но когато реших да си тръгна, бях готов да се простя с вечната младост.

— Тогава защо остана за тази игра?

Джулиан я погледна притеснено, сякаш сега тя беше онази, която можеше да му разбие сърцето.

— Останах, защото започнах да държа на теб. Легендата невинаги играе честно и аз исках да ти помогна. В същото време знаех, че ако се сближим и ти научиш истината, това ще те нарани. Затова в началото ти давах поводи да ме намразиш. Но ми ставаше все по-трудно да те отблъсквам. Всяка лъжа, която изричах, ми причиняваше болка. Тази игра вади на бял свят най-егоистичното у хората, но при теб се получи обратното. Ти върна вярата ми, че Каравалът може да бъде като преди… и че брат ми може да се поправи. — Гласът му натежа от силните чувства. — Знам, че те нараних, но те моля за още един шанс. — Погледна я така, сякаш искаше да протегна ръка към нея и да я докосне. Част от Скарлет искаше същото, но всички тези разкрития й идваха в повече. Ако Джулиан се беше оказал Легендата, щеше да й е по-лесно да го намрази заради причинената болка. Но Джулиан беше негов брат, факт, който я остави дълбоко объркана.