Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Младата жена се върна на масата си. Рил и съществото не бяха помръднали. Тя взе сферата: леко изкривена. Затова Тиан извади инструментите си и се зае да я възстановява. Хубаво беше отново да работи с ръцете си. Дори не беше осъзнавала колко ѝ бе липсвало това. Приключила, тя легна на пода и задряма.

Беше сутрин, когато Тиан се събуди и отиде да нагледа Рил. Той отвори очи и се усмихна криво.

— Ти ми спаси живота — прошепна безкрилият.

— Живот за живот — отвърна тя далеч по-храбро, отколкото се чувстваше. — Надявам се помниш това.

— Да.

Рил погледна към клетката. Лиринкските усмивки винаги пораждаха притеснение, ала настоящата беше особено страховита.

— Смятам, че успяхме, Тиан.

Тя не отговори.

— Снизлет и риззик вече са едно.

Косъмчетата на ръцете ѝ настръхнаха.

— Направих го, за да те спася. И себе си — промълви девойката.

— Погледни го само. Не зная какво си направила, но е проработило. Дори е възможно да придобие цялостната си големина.

Тиан силно се надяваше да не се стигне до това. Безкрилият се приближи до клетката, макар че още беше слаб и трябваше да подири опората на работната маса. Съществото се беше изправило на задните си крака, опряло предните на решетките. Муцуната му беше наклонена на една страна, сякаш слушаше. Беше наедряло. Освен това беше и по-стройно.

— Ще го нарека нилатл — оповести Рил. Извади парче месо, издълба дупка с нокътя си, мушна вътре гранула с големината на житно зрънце и подхвърли месото в клетката.

Новоназованото създание се вторачи в храната, побутна я с муцуна и внимателно я подуши. Едва тогава я глътна на една хапка.

— Какво ще правиш? — попита Тиан, държаща се на разстояние.

Той само повдигна ръка, загледан в създанието. То направи две крачки и внезапно залитна. Очите му се затвориха. Безкрилият го побутна с метална пръчка. Нямаше реакция.

Рил повдигна клетката, проби шест дребни отвора в гърба на създанието и постави получените проби в стъклен съд с течност. Сетне понечи да загребе целебен мехлем, само че опря ръце на масата и въздъхна:

— Цялото тяло ме боли.

Остра болка пронизваше и главата на Тиан. За момент ѝ причерня. Чернотата бе пропита с миризмата на създанието, силна миризма, напомняща на развалено месо.

Боли!

Очите ѝ отново можеха да виждат. Видяха как един от краката на съществото потръпва. То рязко се извъртя и дълбоко ухапа ръката на Рил.

Мрази!

Преди лиринксът да е успял да хване създанието, то се изстреля във въздуха и се приземи върху главата му. Задните лапи започнаха да дерат врата, дирещи цепнатините между плочките броня. А предните крайници раздираха челото, с ясното намерение да изчоплят очите.

Рил веднага прилепи длан под веждите си. С другата си ръка посегна, за да изтръгне зверчето. Един от отровните шипове прониза дланта му и лиринксът изрева от болка. От нилатловия гръбнак капеше прозрачна течност. Отдръпналият ръката си лиринкс опита отново, само че зъбатата паст откъсна парче месо между палеца и останалите пръсти.

Гладно!

Тиан беше вцепенена от ужас. Рил се опитваше да отскубне създанието с помощта на железен лост. Ноктите на предните лапи бяха потънали в челото, а онези на задните раздираха врата. Съществото се беше превъртяло и сега бе притиснало сегментираното си тяло по протежение на черепа на Рил. От ноктите му се изливаше отрова. Лиринксът вече започваше да залита. Скоро ноктите щяха да проникнат още по-дълбоко и Рил щеше да умре. И тогава създанието щеше да се заеме с нея.

Мозък!

Може би отровата единствено парализираше и съществото възнамеряваше да изяде още живото мозъчно вещество. Във всеки случай Тиан не можеше да стори нищо. Можеше само да гледа как зверчето впива ноктите си все по-дълбоко.

Тиан изтича до заключената врата и започна да пищи за помощ — тъй неистово, че гърлото ѝ започна да дере. Крещеше и блъскаше по вратата с ръце и крака. Но отговор нямаше. Желязото беше прекалено дебело. Какво да прави? Умът ѝ непрекъснато долавяше онзи шепот.

Гладно! Гладно! Гладно!

Рил бе успял, извивайки ръка назад, да сграбчи гърба на животното на място, където нямаше шипове. Само че ъгълът беше прекалено неудобен и той не можеше да отскубне създанието. Не смееше да използва другата си ръка, защото така щеше да изложи очите си на риск.

Съществото изви гръб и успя да забие шип в ръката на Рил. Лиринксът не се отказваше, ала ефектът от отровата ставаше все по-видим.